Михайлов си замина, михайловците останаха

Разумните хора не бързаха особено да се радват, след като Борислав Михайлов си подаде оставката като бос на българския футбол. Защото тук става въпрос за дълбоко вкоренена порочна система на управление, от която няма чак толкова лесно да се отървем.

И много бързо действията от последните дни го доказват. Дойде поредното бутафорно решение на "регентското" управление на БФС - да се назначи Георги Дерменджиев за национален треньор. Това на практика означава, че Боби Михайлов продължава да управлява футбола ни. Той може и да е някъде на риба, но клонингите му са на линия.

Матрицата на управленското безхаберие и бягство от отговорност ще обрече и през следващите месеци националния ни отбор на безвремие. Първо - остатъците от БФС живеят с неприличната надежда, че шантавият регламент може да отвори някаква врата на нашия слаб отбор да играе баражи за Евро 2020.

Второ - дори и това морално нехигиенично събитие да се състои, играчите няма как да бъдат подготвени адекватно за такава сериозна битка.

Чичо Гошо с приказките за заспиване

Георги Дерменджиев е добър и интелигентен човек. В този смисъл той е много подходящ за лектор на кръжок, където са се събрали кавалери на духа в спокойна обстановка. Тук Венцеслав Стефанов е прав - разборите му са нещо като "Лека нощ, деца".

Чичо Гошо не е свикнал да гледа окото на бурята. Той не обича да отваря прозореца, ако навън има мълнии. Той не е тип наставник, който ще се чувства комфортно в състояние на война. Краткият му престой в Левски го доказа. В Лудогорец бе друго - пари, класни чужденци, база, спокойствие. Така е по-лесно.

Затова ние не можем да очакваме боеспособен национален отбор в мачове на кръв, плюс предварително смачкани психически играчи. Ще се радваме да бъдем опровергани. Но първо не е ясно дали изобщо ще получим незаслужената привилегия да играем бараж.

Отбиването на номера

В този смисъл е повече от ясно, че на така наречения Изпълком не му се мисли за по-дългосрочното бъдеще. Това е попълване на вакантно работно място, а не на грижа за родния футбол.

И друго - кой всъщност взима решенията в БФС сега? За временен президент се води Михаил Касабов. Той по принцип не е от хората, които обичат да им се чува гласа. За говорител отново се явява Йордан Лечков. Данчо е умен човек, но отдавна очевидно се е отдал на рутинност и комфорт под крилото на Михайлов.

А Емил Костадинов изкара дългогодишна ваканция, водейки се на работа в ръководството на българския футбол. Той е поредното голямо име в родния футбол, което не трябва да се докосва до ръководен пост. Доказа го навремето за кратко и като изпълнителен директор на ЦСКА, доказва го и сега.

Ясно е, че докато не дойде време за редовен конгрес на БФС и ново избрано ръководство, българският футбол ще продължава да се придвижва с патерица. Сега на дневен ред ще дойдат поредните скандали в първенството, в което всеки ощетен ще вика: Мафия! И така до следващия уикенд.

АВТОР: Владислав КОЛЕВ

Още по темата

Please select answer!