Любо срещу байганьовците в битка за националния

Българският национален отбор започва поредната си битка срещу всичко и всички. Не, това не са противниците в групата ни за класиране на Евро 2016. Враговете на футбола ни отдавна са отвътре. Най-вече в лицето на държавата. Която тотално е абдикирала от най-обичания български спорт. Толкова лоши времена едва ли помним. Положението в спорта е подобно на това след потопите тази година. Довърши ни една некомпетентна министърка, а след месец се чака следващият партиен слуга, които да поеме ведомството, само и само за да му се намери пост. Картинката на тотална байганьовщина се допълва със споменаването на Българския футболен съюз. Където отдавна е ясно, че никой не го вълнува футболът ни да върви напред. Национален стадион няма, базата едва се строи, комисиите не работят. 10 години не сме се класирали на голямо първенство, а на Борислав Михайлов му дреме на... костюма и черните очила. И при всичко това какво да искаме и очакваме от Любо и националния? А примерът е ясен. След световната си титла през лятото, от Германия обявиха, че тя е плод на десетгодишна национална политика за футбола. В белите държави отдавна са го измислили. А ние и едногодишна нямаме. Защото, ако трябва да се работи по правилата, няма какво да се открадне. Което е цел номер 1 на байганьовците, управляващи българския спорт и футбол.

Единствените, които могат да помогнат на този тим са феновете. Които трябва да са зад него. Дори само заради Любо Пенев. Този човек реши да се опита да надмогне всичко, които му пречи. Прави го с много ентусиазъм и професионализъм. И напук на всичко и всички за този тим в Европа се говори с добро. Да, не можем да се мерим с Италия на Конте. Но нито Хърватия, нито Норвегия са непобедими. И Любо заслужава да го докаже. А ако не успее то вината най-малко е в него или футболистите. Тя е във всички тези, които година след година пълнят гушите си за сметка на българския спорт. И е време да бъдат посочени.