Ивелин Попов: Националният отбор е най-голямата ми тръпка

Капитанът на националния отбор на България по футбол Ивелин Попов сподели очакванията си преди старта на квалификациите за Евро 2016 във Франция и първото ни изпитание - гостуването на Азербайджан на 9 септември. Попето говори пред "24 часа".

 - Ивелине, събрахте се на лагер за старта на евроквалификациите на рождения ден на Любо Пенев – какво му подарихте и какво му обещахте?

- Подарихме му сувенирен меч. Пожелах му най-вече да е здрав. Но се надявам истинският подарък да му го поднесем на 9 септември в Баку.

 - Не му ли обещахте за 50 години Любо Пенев през 2016-а до юбилея му да сте видели заедно Айфеловата кула и най-важното - стадионите във Франция като преки участници на европейското?

- Това ще е най-хубавият подарък. Но той ще е и за нас. Пътят до Франция е дълъг. Ще е хубаво да стане факт. Това е целта ни.

 - Имахте ли вече обявената от Любо “приятелска среща с професионален оттенък”? Научихте ли кои детайли трябва да подобрите още, какви ще са завишените изисквания в преследването на високите цели?

- Индивидуални и колективни разговори има постоянно. Слушаме внимателно. Всеки си знае мястото в отбора. Правилата са еднакви за всички. Спуска ги старши треньорът, а ние трябва да ги спазваме.

 - И все пак прокара ли Любо вече с типичния му шеговит тон новите важни детайли, за да не допуснем грешките от миналото?

- Всеки ден имаме срещи с него. Понякога с шеговит, понякога с по-остър тон, той намира начин да ни каже всяка грешка. И вече топката е у нас.

 - Как приема капитанът на националите може би най-важните думи на селекционера преди старта – че вече е неприемливо да играем едно полувреме или полувреме и половина, че вече няма да приема “съжалявам”, “не можах” и “извинявай” и че ако има индивидуални грешки, вече може би ще има и по-тежки наказания?

- Щом се е стигнало до тези думи, явно има причина. Ако върнем лентата малко назад, не можем да скрием очевадното - понякога играехме само едно полувреме, понякога се казваше “не можах”, “съжалявам” и “извинявай”. Но ако искам резултати, трябва да забравим за оправданията. По-добре да се държи по-строго с нас, а след квалификациите да оберем плодовете. Тогава ще сме щастливи и доволни - и футболистите, и треньорите. Затова приемам всяка критика напълно на място и напълно нормално.

 - Още не си бил навършил 7 години, когато Пеневата чета отвя световния шампион Германия на Берти Фогтс, ще запишеш ли победа над Фогтс с новата Пенева чета?

- Това, което виждам на лагера, ми дава увереност, че ще победим. На мен и на всички колеги. Работи се добре. С изключение на един-двама с болежки. Мисля, че ще отшумят. Настройката ни е ясна - да отидем и да победим.

 - Често правим силни мачове срещу фаворитите, но точно срещу отбори от типа на Азербайджан изпитваме трудности – какво не трябва да допуснем в Баку, за да не се разочароваме още на старта?

- Не сме световна сила. А и виждате, че в световната ранглиста ние сме 72-и, Азербайджан е на 73-о място Не мисля, че някой от футболистите ще си позволи да се отпусне или да подцени мача. Доста пари се инвестират в азербайджанския футбол. Никакво отпускане. Няма да паднат сами. Както сме играли срещу Италия, с такава мотивация ще играем и срещу Азербайджан.

- Азерите нямат изявени футболисти, но е ясно, че ще са нахъсани до краен предел пред фанатизираните си фенове в първата си квалификация – знаете ли как се бие такъв отбор?

- Играли сме срещу доста нахъсани, доста по-именити съперници. И сме показвали, че на агресията се отговаря с агресия. Няма от какво да се боим. Излизаме на терена и там показваме кой кой е. Излишни приказки не са нужни.

 - В предишните квалификации Азербайджан направи 1:1 с Русия и падна 0:1 от “сборная” с пресилена дузпа – запознат ли си с тези мачове като футболист от руската висша лига?

- Да, запознат съм. Треньорите ни запознаха още от първия ден. Правим видеоанализи. Ще гледаме и сегашната им контрола с Русия. И постепенно ще влезем в детайли. Треньорът им всички го знаем. Имат някои добри индивидуалности, но ще запазя подробностите за себе си, за да не им даваме коз.

 - Какво ти направи впечатление в играта на съперниците ни Италия и Хърватия по време на световното първенство?

- Италия и Хърватия са много силни. Точно на световното не ми направиха особено впечатление, но всички знаят играчите им, на какво ниво са им първенствата. Не казвам, че са непреодолими, но по начална позиция те със сигурност са фаворити.

 - Второ или трето място ли е реалната цел, която ще преследваме?

- Много се изговори за общата цел. Трябва да се концентрираме мач за мач и след всяка среща да излизаме с някакви точки.

 - До края на годината гостуваме на Азербайджан и Норвегия и приемаме Хърватия и Малта – 8 точки ли е програма минимум от тези 4 мача, за да сме в позиция за атака на Евро 2016 преди сблъсъците с Италия догодина?

- Сметки без кръчмар не бива да се правят. Не искам да се изхвърлям и да обещавам, че ще спечелим 12 точки. Пожелавам си след всеки мач да имаме точки. Тогава ще е добре. На мен ми се иска след всеки да са по три, но с тази мисъл излиза и съперникът. Затова не искам да обещавам, а си пожелавам точки след всеки мач.

 - Вярва ли капитанът, че във втория цикъл с Любо Пенев начело и формата за два директно класиращи се отбора и един, стигащ плейоф, ситуацията за твоето поколение е сега или никога?

- Аз вярвам, че с Любо Пенев начело имаме шанс. От видяното в този лагер смятам, че сме вдигнали нивото в организационен план, надявам се и в игров. Защото знаете, че през август нямахме контрола. Вдигаме нивото и се целим в класиране. Мерилото за футболиста в крайна сметка опира до две неща - как играе в чужбина и какво е постигнал с националния отбор.

 - Има ли леко притеснение в отбора ни заради контузиите и най-вече проблемите в защита?

- Аз лично не се притеснявам. Повикани са 25-има. Всеки трябва да знае, че има шанс да играе. Няма никакви притеснения.

 - Ти изглеждаш в прекрасна форма в Русия, явно отказът на “Кубан” да те продаде в по-голям отбор не само не те е демотивирал, но те е амбицирал още повече?

- Да ти кажа честно, искаше ми се да премина в отбор с по-големи амбиции. Не съм го крил. Не съм от футболистите, които да кажат едно пред медиите, а после пред феновете да твърдя, че не съм го казал. Казах, че искам да отида на по-високо ниво. Когато си тръгнах от Турция, “Кубан” ме покани. И аз лоша дума за клуба никога няма да кажа. Хората в Русия ме познават благодарение на моите изяви в “Кубан”. И този отбор ще остане завинаги в сърцето ми. Не знам дали ще съм там догодина, дали няма да се окажа още 10 години там. Никой не може да каже. Но аз нямам вариант да се демотивирам, да правя скандали и демонстрации. Това ще навреди само на мен. Играя, чакам си момента. И като дойде оферта, добра и за мен, и за клуба, стискаме си ръцете и заминавам. Като не е добра - оставам и продължавам да се трудя.

 - 10 милиона евро ли беше сумата, която отказа претендентите за теб?

- Това, което аз знам със сигурност, е, че отбори са предлагали около 8 милиона евро за мен

 - Колко бяха желаещите да те вземат това лято?

- Аз знам за три отбора. Не е коректно сега да говоря с имена.

 - А може би ти е писано първо да поведеш България към финалите на Евро 2016, а успоредно с това да поемеш и към по-голям отбор?

- Да ти кажа честно, на мен националният отбор ми е най-голямата тръпка. Няма по-хубаво футболно чувство за мен, още от първия път, когато дойдох тук. Тогава нямах 19 години. Винаги ми е било мечта, мечта ми е и сега - да постигна нещо значимо с националния отбор.

 - Думите ти звучат така, че ако имаш избор, би предпочел до края на кариерата си да играеш на ниво “Кубан” и да пропуснеш шанс за развитие в сериозен клуб, стига да идеш на Евро 2016?

- Няма спор. Ако някой може да ми предложи да избирам - не би имало и място за съмнение кое ще избера на секундата. В реалния живот нещата не стоят точно така ултимативно. Но хората, които ме познават, знаят, че на моята мъжка дума може да се разчита. Да, бих казал, че не ми трябва развитие на клубно ниво и ще остана в “Кубан” до края на кариерата си, ако знам, че ще се класирам с България на европейско първенство.

 - В момента мултимилионният “Зенит” води безапелационно в Русия пред “Динамо” на Манолев и твоя “Кубан”, а малко след теб е Георги Миланов с шампиона ЦСКА – кой от българите в руското първенство има шанс за най-добро класиране този сезон?

- “Зенит” и ЦСКА (Москва) играят най-добрия футбол в момента. Лично моето мнение е, че битката за шампионската титла ще е между тях. Но в Русия всеки кръг стават изненади. След първите 6 кръга “Зенит” и ЦСКА изпъкват.

 - Българите в Русия сте много, някои сте добри приятели, правите ли си облози преди мачове?

- Облози не си правим. Шеги има от време на време. Наистина българите в Русия сме много и това е радващо. Представяме се добре и отваряме вратите за други българи. Руското първенство измести по коефициент френското.

 - Може ли приповдигнатото настроение от влизането на “Лудогорец” в Шампионската лига да се отрази добре и на националния отбор?

- Кой каквото прави на клубно ниво, си остава там. Минем ли портала на комплекса в Правец, всичко изчезва. Остава на заден план. И има едно значимо нещо - националния отбор.

 - Ти как изживя драмата срещу “Стяуа” - хвана ли се за главата от този холивудски сценарий?

- Гледах мача с треньора на вратарите в “Кубан”. Той е румънец - Даниел Тудор. И когато изгониха Владо, той ми каза: “Не се притеснявай, Моци също е заставал на вратата в “Динамо”. “Лудогорец” не са обречени.” Те са били съотборници в “Динамо”. От друга страна, с първата вкарана дузпа на Моци му дойде увереност. Хубаво е български отбор да играе в групите на Шампионската лига.

 - Би ли си пожелал подобна драма в плейоф за европейското първенство?

- Ако България ще излезе победител в плейофа, съм склонен да изживеем и такава, и по-голяма драма, ако съществува.