Грешката - и в треньора, и в системата

Преди около седмица някакви хърватски вестници обявиха нашите национали за анонимници, а ние взехме, че се обидихме.

Заяждането си е заяждане, не е хубаво, особено когато дърпа патриотичната струна на друга балканска държава. Но и истината си е истина - играчите ни са анонимници, това значи, че са евтини, слаби, бавни, неподготвени, неграмотни тактически. Не стават за голям футбол. Нямаше нужда да чакаме хърватите и норвежците да ни набият, за да го прозрем.

Сега се връщаме към реалността отпреди 2-3 години, когато българският национален отбор го нямаше на картата. Никой не ни броеше за живи. В София бяха най-лесните гостувания - точки си вземаха албанци, черногорци, уелсци, чехи, румънци... Бързо забравихме, че бяхме в безпрецедентна серия от 10 поредни мача без победа. Дали треньорът се казваше Мъри, Пламен, Ицо или Лотар, резултатът бе един и същ. На домакинските мачове ходеха само роднините на играчите и дежурните стотина-двеста гамени да си показват магариите.

Сега на гилотината е Любо Пенев. В предишните квалификации той "повдигна ютията", в тези бързо я свали. Направи грешки и демонстрира безпринципност с пускането на Николай Михайлов като титуляр на вратата. Вместо израстване отборът показа рязко отстъпление. Няма помен от организация и идея в играта ни. Футболистите ни за страхливи, спряха да си подават топката. В този смисъл смяната на Пенев изглежда логична. Добър или лош, ще си замине и той. Проблемът обаче ще остане. Сега велможите от Изпълкома на БФС ще се събират да мъдрят тежки решения. Да си мерят лобитата и да прокарват нечии интереси. Ще се държат пред камерите сякаш падат от Марс и нямат нищо общо с дереджето на българския футбол. Ще ни обясняват как треньорите са виновни. А това, че откакто "четвъртите в света" и приближените им икономически и политически кръгове превзеха властта във футбола, България не може да помирише голям форум, няма да се коментира. Че с тяхната поява нашият футбол стана нарицателно за корупция, черно тото, расизъм и вандализъм, тях пак няма да ги интересува.

Иначе са първи да ръкопляскат в ложата на мачовете на Лудогорец в Шампионската лига. Но каква е ползата от пробива на този клуб на европейската сцена и от пропастта между него и останалите в родното първенство? В Осло в титулярния състав на България имаше точно един футболист от шампиона - Светослав Дяков, който се представи посредствено. Както е тръгнало, Лудогорец може да става първи у нас поне за десетилетия напред, да играе всеки сезон с Реал, Барса и Байерн, но какво от това? Какво печелят футболът и страната?

Проблемът не е само политиката на Лудогорец. В Левски и в ЦСКА все се оплакват, че нямат пари, но продължават да водят чужденци на килограм. Родните таланти търкат пейката. Никой няма воля да отглежда свои кадри, защото страхът от бързия провал е по-голям от смелостта да тръгнеш по бавния път към успеха.

Само преди месеци юношеския национален отбор на България до 19 години се класира и участва на финалите на европейското първенство. Загуби и трите си двубоя, но бе сред най-добрите 8 в Европа. От този тим нямаше нито едно момче в мъжкия състав за мачовете с Хърватия и Норвегия. Нещо по-лошо - само един от тях е титуляр в клубния си отбор в момента.

"Скиорите" от Норвегия ни показаха как се прави. Не с играта си, а с една-единствена смяна. 15-годишен влезе на мястото на 19-годишен. Най-активният футболист в нашите редици бе 33-годишният Георги Илиев, който довършва кариерата си във втора китайска дивизия. Това май казва всичко.