Георги Йорданов след "бенефиса": Надявам се да не се случи нищо лошо на мен и на семейството ми

Редуцирането на листата с елитните съдии на практика започна с най-добрия от последните години. Георги Йорданов, на когото доскоро поверяваха абсолютно всеки по-напечен мач, бе пратен предсрочно в пенсия, след като с отсъжданията си ядоса ръководството на Литекс и то реши, че има основания да извади отбора от терена в дербито с Левски.

Пред „Меридиан Мач” Йорданов говори и демонстрира завиден позитивизъм на фона на калната действителност в родния футбол. Той говори за кариерата си, страховете си след нейния край, за бъдещето на реферската професия като цяло.

- Г-н Йорданов, как приемате предсрочното ви изпращане в пенсия, което Съдийската комисия официализира?

- Нормално. Животът не приключва. Напротив, мисля, че има по-важни неща и трябва да гледаме напред.

- Кога научихте за решението и не сте ли обиден от формулировката „бенефис", без такъв на практика да се е състоял?

- Обадиха ми се още в неделя, когато е било заседанието на комисията. Те имаха семинар и след неговия край са се събрали. Не е обяснено точно, но от това, което председателят ми каза на мен, идеята е бенефис да ми бъде организиран през пролетта. Не знам как ще се случи, но като цяло аз приемам решението такова, каквото е. Не се сърдя на никого и както винаги се опитвам да гледам позитивно на нещата.

- Как приехте нарядът за мача Левски -Литекс на 12 декември, като признание за качествата ви или като ново тежко изпитание, на което ви подлагат?

- Никога не съм бил черноглед. Не съм очаквал да се случи, всичко, което в крайна сметка стана, но за мен съдийството е било преди всичко любов, хоби, страст... Приемал съм ангажиментите професионално. Специално преди този мач даже бях в много добро настроение. Вярвах, че това, което стана няколко дни по-рано в мача за Купата, си е останало там. Явно обаче сбърках. Трудности винаги има. Аз лично винаги съм осъзнавал, че всеки мач може да ми е последен. От този риск няма как да се изояга. В България е така.

- Чувствате ли се виновен?

- Щом се е стигнало до там, явно и аз имам своите грешки. Да, сбъркал съм някъде, както съм бъркал и много пъти преди това. Не мисля обаче, че грешките ми по някакъв начин са повлияли на съперничеството между двата отбора. Има причини за случилото се, но аз компромиси със съвестта си никога не съм правил и в този случай е същото. През цялата си кариера стоя встрани от интригите от тези непрестанни зависимости, които се търсят. До голяма степен успявах, защото имам и своята професия извън съдийството. Имам достатъчно други ангажименти, а и добра финансова независимост. Знаете, че съм счетоводител и действително не се притеснявам, че от сега нататък ще имам някакви кой знае какви проблеми.

- А изпитвате ли страх?

- Надявам се да не ми се случи нищо лошо. На мен и на семейството ми.

- Къде конкретно виждате грешките си в този прекратен мач?

- Вижте, това са грешки, които ги има във всеки един мач. Няма безгрешни. Трябва да се проумее, че реферите са хора и нямат нито по-особени сетива, нито по-бързи рефлекси... Никой не е застрахован от това да сбърка.

- И все пак, Веселин Минев не беше за червен картон, за какъвто претендират от Литекс...

- ...Нямаше действие, което да налага той да бъде изгонен. За червените картони съм категоричен, че и сега да свирех мача, пак щях да ги вдигна. Трябваше да вдигна жълт картон на Гаджев, макар че вече съм гледал много пъти ситуацията на запис, а тогава не ми изглеждаше така. Освен това вероятно и Бедоя трябваше да бъде санкциониран, след като бе замесен и при двете ситуации с изгонени играчи на Литекс.

- Ако не беше този скандал, имахте ли намерение скоро да се оттегляте от съдийството?

- Не. Аз съжалявам, че по този начин приключих, но иначе се чувствах здрав подготвен, мотивиран и можех да ръководя до 2018-а, когато вече ще съм в пределната възраст.

- В българското съдийство дербитата признание или наказание са за съдиите, на които биват поверявани?

- Пак ще се повторя. Аз винаги съм бил позитивен. Искал съм да се изявявам на високо ниво. В крайна сметка това е част от страстта.

- А кой от тези 126 мача в елита оценявате като най-добрият за вас?

- Мисля, че се игра на 11 април 2013 г. Това бе дербито ЦСКА -Лудогорец (0:0). Преди него също се бе създала една доста напрегната ситуация, но изнесох мача и напрежението не ми повлия. След това дойде и поредицата от други дербита, с които в общи линии се справих добре.

- Тази предсрочна пенсия пречи ли на плановете за бъдещето ви развитие в структурите на футбола?

- Не знам. Все още не знам каква насока ще придобие животът ми, но си мисля, че ще остана свързан с футбола. Все пак аз съм завършил спортно училище, след това съм играл, после дойде съдийството... Нормално е да има и продължение. Хубавото е, че си имам и друга професия. Животът ми е нормален и действително не приемам, че се случило нещо кой знае колко решаващо.

- А имало ли е случаи, в които ви е идвало да кажете: Стига, не мога да търпя да ме псуват, така?

- Много пъти. Имал съм. и слаби моменти, особено в началото на кариерата. Но все пак тази страст, за която вече ви говорих, надделяваше. След ден-два или седмица, отново исках да се върна на терена. Това винаги е било един вид бонус за мен, иначе други ангажименти изобщо не ми липсват. Те обаче ми даваха нужната независимост.

- Това ли е ключовата дума, за да бъдеш добър рефер?

- Със сигурност. Иначе нещата отиват в онази плоскост на интригата и негативизма, който добре ви е известен. Един от лекторите ни по конвенцията - Ларсен казваше, че приоритетите ни трябва да са подредени така: семейство, работа, съдийство. Точно в този ред. При мен нещата стоят точно така.

- Защо обаче тези, които управляват съдийството у нас не мислят като професионалисти, а непрекъснато се поддават на натиск и са обвързани в сложни схеми на зависимост?

- Всеки сам трябва да носи отговорност за действията си. Аз съм чист пред себе си. Цялата обстановка у нас е по-различна от тази в държавите, чиито първенства сочим като образец за подражание. Трябва да има по-голямо уважение и разбиране към това, че всеки може да сбърка. Защото е закъснял да види дадена ситуация, не е разчел правил но или се е подвел по действията на играчите, а не, че е поел какви ли не ангажименти към кого ли не.

- Честно казано, към вас имало ли е натиск, или може би деликатен намек, че ще бъдете възнаграден срещу услуга на терена?

- Да не коментираме тази тема! Държа да запазим позитивния тон и се надявам да не изопачите думите ми!

- Може да сте спокоен, но целият този позитивизъм искрен ли е или е просто публичната маска, зад която прикривате разочарованието от решението на хората, които управляват съдийството?

- Никога няма да кажа лоша дума за никого. Вярвам, че и сега има млади и кадърни съдии, които могат да изкарат тежестта на сезона. Момчета като Драго Драганов, Мартин Стоименов, Стефан Апостолов... имат качества. От тях зависи да са силни и независими, за да стигнат по-далеч и не международната сцена. Трябва да търсим положителните неща, които ни носи и подписването на Конвенцията. Тя ни приобщава към един наистина висок стандарт.

- И все пак в Англия например всеки кръг виждаме далеч по-груби грешки от вашите в мача Левски - Литекс. Там никой обаче не си вади отбора, а реферите въобще не ги наказват. Вас ви пращат в пенсия по брутален начин, а сте позитивен, защо?

- Станаха много теми. Преплитате няколко основни неща и сред тях конкретният случай е най-малко значим. Очевидно големите разлики с тези, към които се стремим, идват и от това, че манталитетът ни е много далеч от техния. Трябва да надживеем доста неща, за да се получи това, което е действително правилно. Аз имах щастието да бъда за кратко и международен съдия и разликата в начина, по който гледат на теб в чужбина, е голяма. Там не е важен човекът, а функцията, която той има. Уважават футболния съдия за това, което той е призван да върши на терена.

- Каква е вашата визия за бъдещето на съдийството и какъв съвет ще дадете на момчетата, които днес се колебаят дали въобще да се пробват на това поприще?

- Всеки индивидуално трябва да усети дали съдийството е за него. Съветът ми е: Бъдете независими! Това е водещото. Според мен реферите трябва да станат професионалисти. Да разполагат спокойно с време за подготовка и да имат условия, при които да я получат. Ясно е, че всичко опира до финанси, но съвсем различно би било, когато един съдия има договор с федерацията, получава адекватна заплата и се отдава изцяло на това толкова сериозно предизвикателство.