Оставката на Борислав Михайлов - дълго чакана, но отново прах в очите

След цели 14 дълги години Борислав Михайлов изглежда принуден да напусне кормилото на БФС. Място за празнуване обаче - няма.  Популярно клише гласи, че "футболът ни се вмирисва откъм перуката", но тя се оказва само символичен придатък.

Оставката на Борислав Михайлов (може би) бе поискана като част от предизборна кампания от Бойко Борисов. Първоначално бившият вратар отказа да я подаде, но впоследствие го направи, гарнирано неслучайно с полицейска проверка в БФС. Следва обаче да си зададем важния въпрос "Само Борислав Михайлов ли е проблемът на българския футбол?"

Нека да не се залъгваме, бившият вратар винаги е бил просто марионетка. Своеобразна кукла на конци, която удобно обслужва интересите на силните на деня, чиято воля бързо и лесно се пренася в БФС.

Но въпреки негативния "принос" на "управленци" като Михайлов, трябва да уточним нещо много важно. Проблемът на българския футбол е системен.

А когато системата е грешна, то изпълнителите не могат да бъдат много различни. След освобождаването на Борислав Михайлов, просто очакваме да се появи следващия послушко.

Изрично искам да уточня, че по-никакъв начин не искам да оправдавам Михайлов и безспорното му участие в разсипването на българския футбол. Неговата тотална управленска некадърност доведе до неясен и сбъркан формат на първенството, скандали с национални селекционери, абсолютно разпиляна и непоследователна политика по отношение на детско-юношеския футбол, организационен хаос на всяко ниво и пълен крах на представителните национални гарнитури. Разгромите от Англия са само последният пирон в ковчега на една сбъркана система.

Освен това, ако ще се искат оставки, то Михайлов далеч не бива да бъде единственият, на когото да се търси отговорност. Фигури като Йордан Лечков, Емил Костадинов, шефовете  на различни комисии в БФС и техните подизпълнители, носят не по-малка вина от самия Михайлов.

Истината е, че в БФС и цялата организационна структура под и около него, цари колективна безотговорност. Това е състояние, до което се стига в онзи момент, когато никой не поема лична професионална отговорност за собствените си цели и задачи.

През славното лято на 1994 година големият успех на българския национален отбор беше използвано от спорните журналисти за сравнение с една велика глава от "Под игото", гласяща "Пиянството на един народ". Част от този славен отбор беше и вратарят Борислав Михайлов. Постепенно "пиянството на народа" премина в алкохолно и личностно опиянение на един човек, който тотално се провали в управлението на футбола ни.

Този човек се превърна в пример за гротеска, но най-лошото е, че отклони изцяло в себе си вниманието от сериозните проблеми, които убиват българския футбол.  Така че след като се поздравите с "Да ти честитя ли" от Преслава, време е да се замислите за реалния генезис и причини за унизителното положение на най-великата игра у нас.

В следващите редове ще се опитам да очертая ясно диагнозата на болния български футбол и възможните лечения.

Изборът на президент на БФС

Няма как футболът ни да се изправи на крака, докато изборът на президент е тотално непрозрачен и порочен. Право на участие в последния Конгрес на БФС имаха 546 клуба, от които в залата присъстваха 506 регистрирани делегати. Можете ли да си представите? Тази система е просто безумна. При такава изборна система, достатъчно е "пазаруване" на клубове фантоми, за да управляваш българския футбол. Няма сблъсък на визии и идеи, а обикновени кръчмарски сметки. На първо място тази система трябва за се промени, да се сложат конкретни и адекватни условия за право на глас и изваждане от нея на клубовете-фантоми. Малко да ви напомня за мъртвите души в избирателните списъци в политическите избори?

Собствениците на клубове

Има ли уговорени мачове в българския футбол? Това не можем да кажем със сигурност без доказателства, но празните стадиони са сигурно доказателство, че сянката на съмнението се е загнездила дълбоко в съзнанието на изстрадалия български запалянко. Причината за това в голяма степен е неприятната репутация на собствениците на клубовете. Тук проблемът може да се реши единствено с прозрачно финансиране, адекватна управленска структура и правилно функциониращи контролни органи.

Намеса на държавата във футбола - тукА има, тукА нЕма

Премиерът призовава президента на БФС да подаде оставка и той го прави. Същият този премиер събира собствениците на големите български клубове, да са им размаха пръст "в името на феърплея". Бойко Борисов трябва да внимава, защото ако от световните централи сметнат, че има пряка намеса на държавата във футбола, това може да донесе изхвърлянето ни от всички състезания. Ако държавата иска да помогне на отборите, може да го направи посредством създаването на такава система, която да бъде от помощ за изграждането на спортни съоръжения на всички, а не само на избрани. Правилото за равнопоставеност трябва да бъде задължителен принцип на всяко управление.

Треньори и методики

Подготовката на българските футболисти е под всякаква критика. Без значение дали в техническо, физическо или тактическо отношение, българските футболисти видимо изостават от конкуренцията. Редовно се посочва проблемът с материалната база за тренировки, но и методиките в България вървят десетилетия по-назад спрямо тези зад граница. Треньорите ни уж ходят на обучения в големите западни клубове, но резултатите не го показват. Без внедряването на работещи и доказани вече модели, прогресът просто отсъства от българските терени. Продукцията става все по-трагична, а нежеланието или неумението просто да се взаимстват успешни модели е просто крещящо. Другият сериозен проблем е недостатъчното време за треньорите да приложат идеите си, защото резултати от тях се искат сега и веднага. Това може да се реши с по-добре защитени права на треньорите (предложено от треньорската асоциация още преди години) и повече стратегическо мислене от собствениците.

Детско-юношеските школи - шуробаджанащина и корупция

Този симптоматичен проблем е колкото добре известен, толкова и устойчив. Не играят най-добрите, а онези, които си плащат повече. Без промяна в това отношение, такава не може да има въобще в българския футбол, дори всичко останало да се измени. Корупцията и шуробаджанащината са хванали в железните си клещи не само футбола, но и държавата ни. Това е най-сложният за преодоляване казус, защото се е превърнал не просто в модел на работа, но и в начин на мислене. Единственото решение обаче е контролиращият механизъм да е независим от финансовите структури, управляващи футболните ни отбори.

Това минава също през цялостно прочистване на всички структури и комисийки около БФС, защото без цялостен рестарт и нови настройки, системата е тотално забила. Бих искал да ви обнадеждя, че дъното вече е стигнато и можем само да отлепим нагоре, но изглежда дъно няма. И свободното падане продължава с пълна сила и това няма просто да спре. Време е да си решим проблемите на професионалния футбол, или да прекратим съществуването му. Защото футболът е за хората, а те вече не искат да гледат нещото по българските терени, защото то е всичко друго, но не и най-великата игра!

Автор: Тодор Беленски