Инцидентът с Кристиан Ериксен ни припомни най-важното във футбола


Инцидентът с Кристиан Ериксен ни припомни най-важното във футбола
Снимка: Guliver/GettyImages

2426 0

Целият футболен (и не само) свят е на тръни след инцидента с Кристиан Ериксен по време на мача на Дания с Финландия от Евро 2020. Всички изживяхме истински кошмар в момента, в който лидерът на "червения динамит" се строполи без видима причина, но и се възхитихме на геройството на Симон Кяер и съдията Антъни Тейлър, което се оказа животоспасяващо. Сещам се и преди години как халфът на Днипро Джаба Канкава се притече на помощ на играча на Динамо Киев Олег Гусев, който си беше глътнал езика, и съм щастлив, че и днес се среща такова мъжество и готовност да се помогне.

Тези трудни моменти обаче ни напомнят и една сякаш отдавна забравена ценност - спортсменството, човещината. Феновете преставаме да приемаме всичко толкова навътре и да хвърляме сили в омраза - така в събота вечер на никого не му пукаше за лумпените, освиркали белгийския отбор по време на мача на Русия с "червените дяволи", или за групичката от Лвов, която псува руския отбор просто за да излее неудовлетворението от собствените си животи. Поредното разтягане на локуми кой трябва да коленичи преди мач и кой не също остават далеч на заден план.

Виждаме и как героите на терена не са машини, а също са хора - кой би си представил двуметровия гигант Ромелу Лукаку, който всява страх и ужас във всеки защитник, да плаче и до последно да събира сили в себе си, за да излезе на терена за Белгия? Или вечно усмихнатият Сон Хюн Мин едва да сдържа емоциите си, след като вкара във вратата на Ливан и показа номера на Ериксен на камерата...

В случаи като този няма вече значение кой е от "приятелски" и кой от "вражески" отбор. Вратарят на Арсенал Бернд Лено беше един от тези, които се обърнаха към Ериксен с надеждата, че всичко е наред, макар че датчанинът дълги години носи екипа на Тотнъм. След като играчите не враждуват и показват такъв професионализъм, защо и ние не видим светлия пример? Стига вече със скандиранията "смърт на този или онзи", това не е играчка.

Феновете "със стаж" си припомнят и други подобни случаи, които завършиха с фатален край. Лекарите не успяха да спасят навреме нападателя на Бенфика Миклош Фехер през 2004 г., или Марк-Вивиен Фое година по-рано. За щастие халфът на Болтън Фабрис Муамба оцеля, след като сърцето му беше спряло в продължение на 9 минути. Днес бившият халф е жив и здрав и тренира юношите на Рочдейл.

Никой не е застрахован от такива инциденти, още по-малко професионалните спортисти, които са подложени всеки ден на огромни натоварвания не само откъм физическо напрежение, но и откъм диети, приемане на различни добавки и вещества.

Надявам се, че инцидентът с Ериксен ще накара повечето от нас да се опомнят и да обръщат внимание на ценностите, на които ни учи спортът - да има повече взаимоуважение, обединение и добра енергия, по-малко негативизъм и омраза. Нали все пак заради това обичаме великата игра - защото тя прави света и нас самите по-добри!

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Из архива


Защо Русия ще участва без своето знаме на Олимпийските игри в Токио?

На втори поредни олимпийски игри Русия ще участва без своя флаг, а на Игрите в Токио спортистите ще се състезават...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама