"Това е просто работа" - 7 футболисти, които не обичат футбола

Стивън Айрленд

Отива в нощен клуб и се раздава там преди важен мач, лъже, че баба му е починала, за да избяга от националния отбор заради момичета, позира с наргиле и слага снимката в Туитър - Айрленд през цялата си кариера е доказвал, че футболът не му е най-любимото занимание.

Той си го и призна: Футболът е глупост. Не разбирам защо да съм обсебен от него". Но ние разбираме защо той се нуждае от футбола. Например, за да си купи Рейндж Роувър с розови джанти. На 29 години ирландецът все още е в играта, въпреки че седи на пейката в Стоук Сити.

Къртис Уудхаус

След като изигра повече от 100 мача за Шефилд Юнайтед, през 2001 г. Уудхаус премина в Бирмингам срещу милион паунда. Скоро кариерата му беляза спад и той реши да се сбогува с футбола. 

"Чувствах пустота, това ме ядосваше. Бих могъл да продължа да играя футбол до 35 години, да получавам нелоша заплата и да се наслаждавам на комфортен живот, но не исках това", призна си полузащитникът. 

Уудхаус реши да излее своя гняв в бокса, при това професионалния. Спечели първия си бой, без да има какъвто и да е опит дори на непрофесионалния ринг. След това бе дисквалифициран заради кавга с полицай и се върна във футбола. Разбира се, Уудхаус вече не можеше да разчита на футбол на високо ниво, но именно контрактите с полулюбителски отбори му позволиха да съвместява футбола с по-любими неща, където достигна относително високо ниво, ставайки шампион на Великобритания в полусредна категория. 

"В Шефийлд Юнайтед Нийл Уорнък дойде при мен и ми каза: "Казаха ми, че се боксираш". А аз стоях пред него с подути и черни очи и подути устни и отрекох всичко", спомня си Уудхаус. 

Кристиан Виери

Бившият италиански национал прекара цялото си детство в Австралия, така че неговото увлечение по крикета не е изненада. Но шегата е в това, че Виери сериозно обмислял да стане състезател по крикет. 

"За да съм честен, ще кажа, че не бях много добър във футбола. Обожавах крикета и, когато започнах да трупам успехи в детския отбор, мечтаех да стана новият Алан Бордер", призна Виери. За щастие на феновете на футбола, Кристиан реши да окачи на пирона не бутоните, а бухалката.

Габриел Батистута

Легендата на Фиорентина и голмайстор на Аржентина инаги се е интересувал повече от нефутболните работи, отколкото от самата игра, която му донесе пари и слава. Алесандро Риалти, който помага на Батигол в написването на автобиографията му, си спомня: 

"Най-важното за Батистута е, че той не прилича на останалите футболисти. Той е великолепен професионалист, който всъщност не обича футбола. Тръгвайки си от стадиона, той не иска футболът да докосва другите страни на живота му. Той е много чувствителен и умен човек. Когато работехме над книгата, той дойде при мен в офиса и пет дни ми разказва за своето семейство и живота в Аржентина. А когато дойде ред на футбола и кариерата му, той замълча и каза само: "Ей там има записи, погледнете ги". 

Беноа Асу-Екото

Асу-Екото е един от малкото футболисти, признали, че излизат на терена само заради парите. Въпреки това, феновете го обичат - поне заради искреността. 

"Но за какво съм дошъл в Англия, където не познавам никого, не зная езика. За какво съм тук? За работа!", каза камерунецът, докато играеше за Тотнъм. 

"Кариерата трае около 10-15 години и е просто работа. Да, много е добра и не казвам, че не обичам футбола, но това не е моята страст. Отивам на тренировка рано сутринта и започвам да бъда професионалист, а след това се превръщам в обикновен турist в Лондон. Не разбирам защо са всичките тези лъжи. Президентът на бившия ми клуб каза, че съм отишъл в Англия заради парите и съм се изплюл върху тяхната фланелка. Аз му отвърнах: Има ли в света поне един футболист, който отива в един отбор и казва, че обича неговия червен цвят? Това не вълнува никого, винаги питат първо за парите".

Боби Замора

До 34 години Замора направи добра кариера, след като записа над 300 мача за Тотнъм, Уест Хем, Фулъм и Куинс Парк Рейнджърс. Сега нападателят играе в Брайтън едн Хоув Албиън, където някога е започнал да прави първи крачки във футбола. Но да се разчита, че той ще остане във футбола и след края на кариерата си, не бива.

"Не знам с какво ще се занимавам след това, но ако включва гледане на мачове, то това не е за мен. Не съм голям фен на футбола, ако трябва да съм честен. И такива футболисти като мен са повече от тези, които си го признават открито. Не гледам мачове вечер и мнозина намират това за странно", призна Замора. 

Дейвид Бентли

Бентли се научи да играе в Арсенал, а в професионалния футбол дойде по заобиколен път чрез Норич и Блякбърн, но много скоро разбра, че прави грешка. Бентли се опита да реанимира кариерата си в Ростов, но след седем мача се завърна в Англия, за да вземе решение да сложи край на кариерата си. 

"Честно казано, имах съмнения относно футбола, още когато играех в Блякбърн, каза полузащитникът, когото наричаха "новия Бекъм". - Спомням си, че се разхождах с кучето си и си мислех: "Това не е за мен". Бях разочарован от себе си и си казвах: "Трябва да обичаш футбола, какво не е наред? Ти говориш така, само защото не си много щастлив в момента".

Сега Бентли е преуспяващ бизнесмен, който инвестира в клубове и ресторанти в Англия и Испания.