Франк Рибери: В Байерн ме разбират, а във Франция ме дебнат

Миналата седмица халфът на Байерн Франк Рибери-Белязания (31 години) стана поредният класен играч напоследък, който каза сбогом на националния си отбор. Той повече няма да облича фланелката на Франция, което обаче в никакъв случай не го притеснява.

- Хер Рибери, съотборниците ви от Байерн играха (и загубиха с 0:2) от Борусия (Д) за Суперкупата на Германия. Вас защо ви нямаше?

- Имам леки проблеми с коляното. Затова и на турнето със САЩ се появих за малко. Прегледите обаче показаха, че не е нещо сериозно. Не искам да рискувам и затова почивах. По-добре така, отколкото после да липсвам седмици.

- За мач от първия кръг в Бундеслигата срещу Волфсбург (на 22 август) обаче ще сте на линия, нали?

- Да, така смятам. Отсъствието ми бе просто предпазна мярка. От понеделник (б.р. от днес) се включвам в тренировките на отбора.

- Измина повече от месец от края на Мондиал 2014. Приехте ли вече факта, че го пропуснахте?

- Тази история вече е зад мен. Естетсвено е, че бях много тъжен след като стана ясно, че го пропускам. 2 години давах всичко, за да играя там. Бях най-добрият реализатор на Франция и най-добрият асистент в квалификациите, но не играх в Бразилия и това беше разочароващо.

- Френският лекар каза, че сте отпаднали за мондиала заради отказ да ви бият инжекции. Така ли се получи?

- Не знам откъде тръгна тази дискусия. Наистина много съжалявам, че нещо такова е казано от лекаря. Бяхме се разбрали, че след моето съобщение по медиите повече няма да се говори по темата. Това не беше коректно от негова страна. Истината е, че нямаше достатъчно време, за да оздравее гърбът ми.

- Добре, но излезе така, че не искате да се хвърляте 100%.

- Така излезе. Но вижте цялата пролет непрекъснато стисках зъби. А болките бяха големи. Тялото ми искаше, но главата не. Аз вече не съм 22-годишен, на 31 съм. Знам как стават нещата и знам какво причинявам на тялото си. От цялата тази дискусия обаче много ме заболя, защото винаги съм давал всичко за родината си. Не съм се крил и в тежки ситуации, а съм поемал отговорност.

- По време на световното се заговори, че без вас отборът играе по-добре.

- Хората забравят бързо. Но аз вече не се засягам. Има хора, които ме харесват, и други, които не ме харесват. А аз спокойно мога да се погледна в огледалото и да кажа, че съм давал всичко от себе си.

- От такива реакции обаче боли въпреки всичко.

- Да, така е. Аз съм емоционален човек, който се нуждае от хармония, и когато нужната атмосфера липсва, на мен ми става тежко. Иначе винаги съм носил с гордост националния екип. Сега обаче дойде време за нов период в живота ми.

- Значи се отказвате от Франция?

- Така е. Реших, че моментът е дошъл.

- Защо?

- Причините са от личен характер. Искам да се грижа за семейството си и да се концентрирам върху Байерн. А и за моето място в националния отбор има много млади и талантливи играчи. Човек трябва да знае кога да се откаже.

- Това означава, че се отказвате и от европейското първенство във Франция след 2 години, нали така?

- Може и така да се каже. Ако те дебнат така, както дебнат мен, футболът ти става различен. Във Франция Рибери никога не е имал право на грешка. И винаги се е гледало само какво не върви. Никога не ми е прощавано. В Мюнхен е съвсем различно. Винаги съм давал всичко за Байерн, но от клуба винаги са ме подкрепяли, защото са се опитвали да разберат какъв съм. Затова и нещата се получават.

- Обсъдихте ли това си решение с шефовете на Байерн?

- Да, но решението си беше изцяло мое.

- Какво ви оставя националният отбор?

- Имам много хубави спомени. Впечатляващият Мондиал 2006, последните 2 години също бяха много хубави. За тях трябва да благодаря най-вече на бившия селекционер Лоран Блан и Жан-Луи Гасе (б.р. помощника му), които се бориха много за мен, иначе нямаше да се върна след Мондиал 2010.

- Какво ще правите оттук нататък?

- Ще гледам по телевизията мача на Франция с Испания през септември. Иначе ще се съсредоточа върху Байерн. Искам да продължа да играя в Мюнхен до 2017 година. Трябва да са 3 прекрасни сезона с възможно най-много трофеи.