Легендата Кантона: Трагедията с "Шарли Ебдо" не бива да се използва срещу исляма

Той се превърна в истинска футболна легенда. Феновете на Манчестър Юнайтед дори го нарекоха "крал". Днес Ерик Кантона е актьор и режисьор. Срещнахме го в Лион, където той представи своя документален филм "Футбол и имиграция: 100 години обща история", и говори не само за футбол.

С оглед на това, което се случи през последните няколко дни, не мога да не започна с един въпрос за нападението над "Шарли Ебдо". Как се чувствате в този момент?

- Това е драматично, тъжно, но, за съжаление, свободата на словото се превръща в мишена не за първи път. През октомври 1988 г. бе опожарен театърът на площад "Сен Мишел". Вътре имаше хора, които гледаха филма "Последното изкушение на Христос" на Мартин Скорсезе. Нападението извършиха група католически фундаменталисти. Случи се във Франция, Париж. Бяха ранени 40 души, 4 от които сериозно. Това бе престъпно нападение, целта на което бе да бъдат изгорени живи 50 души.

Това бе преди почти 30 години, и какво, нищо ли не се е променило?

- Искам да кажа, че случилото се сега не трябва да се използва против исляма. Фанатизмът е навсякъде, но това е само малцинство от хората. Останалата част са обикновени католици, будисти, мюсюлмани. Мисля, че е важно да се обърнем към миналото. Ако само се съсредоточим върху настоящето, ако се ограничим с него, то може да изглежда, че това никога не е съществувало. Важно е да се припомни, че това вече се е случвало и нападения са извършвали не само ислямистки терористични групировки.

Не се опасявате, че сегашната ситуация може да доведе до увеличение на страха, напрежението, расизмът да нарасне?

- Би било опасно да се говори, че всички мюсюлмани са такива. Но аз съм убеден, че 90% от мюсюлманите днес са в трудна ситуация, те се срамуват от това, което се случва. Важно е да не наричаме мюсюлманина умерен, ако той е обикновен гражданин, като мен и вас. В края на краищата тогава ще излезе, че това е екстремистка религия? В това се заключава скрита провокация. И това е много опасно. Ние не трябва да слагаме всички под един общ знаменател. Това, според мен, ще се окаже много опасно.

Плаши ли ви нарастващата популярност на екстремистки, расистки, крайно десни движения в Европа?

- Струва ми се, че всичко това се дължи на икономическата криза. Мисля, че ако не бе кризата от 1929 г., Хитлер никога не би се изкачил на власт. За съжаление, във времена на криза хората изпадат в отчаяние, те вече не знаят кого да подкрепят и всичко това повдига ръста на популярност на екстремистките групи. Това е опасно, защото отчаянието на хората насърчава екстремистките идеи. За съжаление, има хора, които създават и развиват омраза за своите политически цели, в борбата за власт. Вярвам, че това е низко и трябва да бъде осъдено.

Исках да поговорим малко за имиграцията. Вие говорите за нея в документалния си филм "Футбол и имиграция: 100 години обща история". Може ли футболът днес - говоря не само за Франция, да подпомага интеграцията?

- Да, мисля, че спортът като цяло, и футболът в частност, правят това. Защото в спорта, ако сте по-добър от някой друг, играете вие. Това е прекрасното в спорта. Лошото е, както казва Тигана в края на филма, когато напускате футболния терен, където всичко е справедливо, и общувате с треньори, с футболни чиновници – ситуацията е същата, както навсякъде другаде в обществото: ако нямате подходящия цвят кожа, е възможно да получите мястото, което заслужавате. Ако в останалата част от обществото примерите бяха успешни, ако младите хора от проблемните предградия виждаха примера на хората, постигнали успех в бизнеса, станали известни адвокати... Но днес те нямат такива примери, те не съществуват, заради което мисля, че нашето общество не е справедливо.

Веднъж казахте, цитирам "когато ви притиснат в ъгъла, става ясно, човек ли сте или не". Като се имат предвид епизодите на расизъм, които все повече се случват по стадионите, смятате ли, че мерките, които УЕФА и ФИФА взимат, са достатъчни? По вашите думи - държат ли се те като хора?

- Те правят каквото могат. Развиват се, а това вече е добре. Проблемът е във феновете, фалшивите футболни фенове. Футболът е много популярен и често се използва като площадка за разпространение на различни послания. Това винаги е съществувало, но то трябва да бъде победено. Мисля, че не правим достатъчно, за да го победим. Не мога да ви кажа днес как да преборим този проблем, но ако искате, можем да помислим върху него заедно.

А иначе харесва ли ви съвременният футбол, носи ли ви все още удоволствие? Намирате ли в него ценностите от училището по живот, които ни учат да играем, да печелим, а също и да губим заедно?

-Великите играчи затова и бяха велики, защото винаги са били влюбени във футбола, без значение от това колко пари печелят. Когато видите как играят Меси или Роналдо, вие разбирате, че тези хора изпитват огромно удоволствие на терена. Ние продължаваме да виждаме много добри неща във футбола. Но има и големи бизнесмени, които днес управляват Челси, или Берлускони, който използва Милан за да направи политическа кариера. Те са тук, защото футболът е много популярен и медиите му отделят голямо внимание. Но в същото време именно медиите носят отговорност за това, че е налице такава ситуация, медиите, които самите обвиняват играчите, че печелят толкова много пари.

През 2010 г., в разгара на икономическата криза, вие призовахте народа да тегли парите си от банките, за да ударят банковата система. Днес последствията от икономическата криза още се усещат. Вашият отговор днес би ли бил същият, като тогава – „тиха революция, без кръвопролития и без оръжия”?

-Аз само казах, когато милиони френски граждани излязоха на демонстрации срещу пенсионната реформа, че ако искаме да бъдем действително уважавани, ние трябва да ударим по основата на цялата тази система – банките. Очевидно ние не трябва да отиваме толкова далеч, но това може да бъде възпиращо оръжие. Надявам се, че днес се ражда солидарност. А ако това не е така, то тази солидарност трябва да се роди.

И последен въпрос: Кантона се превърна в легенда, наред с другите неща, и заради вашия темперамент, вашите изблици на гняв. След няколко дни, на 25 януари, ще станат точно 20 години от вашия знаменит ритник по фен в мача срещу Кристъл Палас. Бих искал да разбера съжалявате ли? Усмирил ли сте се?

-Какво да ви кажа? Това е моят живот. Състои се в това, че харесваш или не харесваш, от добро и лошо. Какво е доброто? Какво е лошото? Това се случва. Затова трябва да се примирите с това и просто да продължите напред. Това е моят живот. И там, където се намирам сега, ме отведе пътят, който аз избрах. Ако всичко това не се бе случило в моя живот, аз не бих се оказал там, където съм сега. А сега съм много щастлив да бъда тук, пред вас.