Луис ван Гаал: Мога да понеса наследството на Фъргюсън

Луис ван Гаал е най-интересната личност на лятото в английския футбол. Холандецът пое Манчестър Юнайтед след успешното си представяне с националния тим на световното, където впечатли с тактически прийоми, смели смени и подход.

Но не разбиранията на Ван Гаал за футбола са най-интересни в новата му работа. А отношенията с английските медии, тъй като навсякъде досега треньорът е имал търкания с пресата. Ето, и първото му интервю е за няколко представители на британски вестници. Интервюто е публикувано във вестник "Труд".

Какво е за вас да водите клуб от Висшата лига?

- И преди съм имал възможности, но не е било такъв приоритет, както е сега. На 62 години съм, кариерата ми отива към края си.

Кога обявихте, че се оттегляте от холандския тим?

- През октомври. Направих го 10 минути преди една пресконференция с националния отбор. Всички много се ядосаха. Било невероятно, че съм го обявил преди световното. Казах им, че това са глупости.

Това ли бе мечтаната възможност - “Юнайтед”?

- Не казвам, че е мечта. Аз съм на 62 и знам какво мога. Мисля, че и “Манчестър Юнайтед” знае какво мога. И не бе само този клуб. “Тотнъм” също дойде да почука на вратата ми. Но признавам - фантастично е, защото не на всеки се отваря шанс да работи в най-големите клубове.

Какво е необходимо да успеете в клуб от ранга на “Юнайтед”? Защо мислите, че сте подходящ?

- Имам необходимия опит. В Испания работих в клуб номер едно. В Германия и Холандия - също. Освен това говоря езика. Сега ще е много по-лесно, отколкото в Испания, защото тогава не говорех испански. Но за година го научих. Говоря английски по свой начин, но хората ме разбират. Нали разбирате всичко, което казвам? Това е важното!

Другият фактор е моята философия. Следвал съм я навсякъде. Опит, боравенето с езика и философията ми - това са трите качества, които са убедили собствениците на “Юнайтед” да ме наемат.

Дали очакванията са по-ниски след седмото място миналия сезон?

- Не мисля. Когато един отбор, от който се очаква да е първи, завърши седми, нещо не е наред. Или селекцията не е балансирана, или няма самочувствие. В “Барселона” отидох след Боби Робсън. Той бе спечелил три купи. И бе по-лесно, отколкото сега. Същото бе и в холандския тим. Наследих Берт ван Марвайк. Преди две години той бе втори на световното, но после остави разбит отбор (отпадна в групите на Евро 2012 - б.а.). Вече съм имал вариант да поема “Юнайтед" през 90-те, когато Алекс Фъргюсън искаше да напусне и се говори, че е сочил мен за заместник.

Близо ли бяхте?

- Не, не. Само слухове.

Казвате “разбита” селекция за днешния “Юнайтед”. Не е ли силна дума?

- Не е тежка дума. Когато си бил седми, отборът не е щастлив. Няма самочувствие. Като счупен е. Сега обаче имат мен, така че имат нов шанс да покажат какво могат.

В “Барселона” искахте интелигентна група футболисти. Имате ли притеснения дали ще заварите такава група в Манчестър?

- Във всеки клуб съм имал проблеми в първите три месеца. След това всички знаят какво искам. Аз съм този, който съм, защото съм директен. Казвам каквото мисля. И играчите трябва да се адаптират. Аз тренирам главите им, не краката. Не съм привърженик на тичането заради самото тичане. Тичането трябва да е с топка.

Най-важно е играчите да разбират защо правим това или онова. Тогава не играеш интуитивно. Много футболисти в “Юнайтед” играят на интуиция, а аз искам да мислят.

След първите три месеца, в които ще имаме проблеми, ще стане както в “Байерн”. Там ние бяхме шести или седми след първите три месеца, а и трети в групата ни в Шампионската лига. Наложи ни се да бием “Ювентус” като гост, за да се класираме. Направихме го (4:1 за “Байерн” - б.а.) и това бе повратният момент.

Британският футболист играе с емоция...Така ли е?

- Това е ваше мнение. Вие казвате така, а искате от мен да го потвърдя.

Не го ли казахте?

- Сигурно вие имате добра преценка, защото дълго сте били журналист и знаете културата на футбола в страната ви. Играчите в “Юнайтед” под ръководството на Дейвид Мойс са различни от същите играчи при Алекс Фъргюсън. И ще бъдат различни при мен.

Каква е целта? Успех веднага или изграждане на състав за дълъг период?

- Моята философия е за изграждане за дълъг период от време. В “Барселона” има играчи, които аз пуснах в първия отбор. И те впоследствие станаха гръбнакът - Шави, Иниеста, Пуйол, Валдес (двамата напуснаха клуба преди месец - б.а. ) и Тиаго Мота. Споменавам Мота, защото той дебютира при мен, а сега е в ПСЖ, не в някой малък отбор. В “Байерн” бе същото. Томас Мюлер, Алаба, Клозе... Винаги гледам напред. Когато купувам играчи, също е с поглед в бъдещето. В “Аякс” спечелих Шампионската лига с играчи на 17, 18 и 19 години.

Това ли е приоритет? Да печелите със собствени играчи?

- Те познават културата и традициите на клуба. Те са негови деца. Искат да защитят клуба, носят го на фланелката си. Когато купиш играч отвън, трябва да чакаш.

В град Манчестър има силен конкурент - “Сити”.

- Не ме притеснява. Какво значение има дали конкурентът е на няколко метра или на 30 километра?

Какво мислите за техния напредък в последните три години?

- Невероятно е! Не бяха голям клуб, а сега са шампиони.

Фенове на “Сити” твърдят, че те вече са пред вас, а вие догонвате.

- Ако мислите това, напишете го.

Така казват те...

- Вие ми поставяте уловка. Подмамвате ме. Тази дума я научих от Райън Гигс. Той ми каза, че тя е по-точна от провокирам (използва по-дипломатичното entice - подмамвам, вместо provoke - провокирам - б.а.).

Чакате ли с нетърпение битките с Жозе Моуриньо?

- Не, ние ще играем срещу “Челси”, не срещу Моуриньо. Ще се срещат моят отбор и неговият.

Но той е известен с психологическите си войни, с опитите да влияе на другите мениджъри... Не бива да опитва с мен.

Жозе вече го направи, като коментира покупката на Люк Шоу.

- Не смятам да реагирам на такива приказки (Моуриньо се изсмя на цената от 40 млн. евро, дадена от “Юнайтед” за 18-годишния ляв защитник - б.а.).

Наследството на Фъргюсън е натоварващо...

- Клубът смята, че мога да го понеса.

Не ви ли притеснява, че ще ви сравняват с него?

- Хубаво е да те сравняват с треньор от такава класа. Радвам се, че го правите вече.

Срещнахте ли се с него?

- Не, аз съм в Америка. Той, доколкото знам, не е.

Феновете бяха във възторг от вас на мондиала. Смени на формации, смени на вратари за дузпи...

- ... И малко късмет! Трябва ти в такива ситуации. Но всичко се правеше с причина (леко се дразни - б.а.). Вече говорих за тези неща на дълга пресконференция. Надявам се не искате да започваме отново.

Ние сме свикнали да работим с мениджър, с когото има спорове.

- Не искам да спорим, но вече обясних тези неща. Засега с вас нямаме спорове!

Намесва се пресаташето: “Време е да спираме.”

Ван Гаал (ставайки от масата): “Интересно, нали... Интересно ви беше! Вече всички сте готови да бъдете треньори...!”