Лестър стана чудо с късмет и математика


Лестър стана чудо с късмет и математика

2265 0

Този материал трябва да започне с финансово разкритие - за собствената глупост на автора. В продължение на около 20 години всеки август аз залагах по 20 паунда (€25) за това, че Лестър ще спечели лигата, в която играе. Стената на моя офис в сп. "Иконъмист" в Лондон бе окичено с букмейкърските фишове, заради което бях станал за присмех на колегите, които подкрепяха по-успешни отбори. Вярно е, че Лестър веднъж бе завършил втори - но това бе в далечния сезон 1928/29. По мое време главната им цел беше да се спасят от изпадането, битка, която загубиха 7 пъти. Затова миналото лято, когато се преместих в Ню Йорк, за да работя за "Блумбърг", аз пропуснах да направя своя традиционен залог - коефициента, който се предлагаше, в случай че Лестър спечели титлата, беше 5000 към 1, но някъде дълбоко в себе си аз се убеждавах, че правилно съм спестил тези 20 паунда.

Огромна грешка. Ако бях заложил на Лестър, щеше да ми се наложи да сложа фиша си в банков сейф: той щеше да струва 100 000 паунда (€126 хил.). Още в началото на този месец уплашените букмейкъри започнаха да предлагат на феновете на Лестър последна възможност отрано да осребрят своите печеливши фишове срещу само 75% от стойността им. След като виках за Лестър близо половин век, след като наскоро дори се промъкнах на домакинския мач, дегизиран като фен на гостуващия Саутхемптън (това бе единственият билет, предложен ми за продан), и след като даже бях залагал за Емил Хески, прочут с неточността си нападател на Лестър, да стане голмайстор на световно първенство, авторът е очевидно безнадеждно пристрастен, както и финансово некомпетентен. Но моля ви, приемете две доказани математически истини. Първата е, че със спечелването на Висшата лига моят тим Лестър поднесе най-невъобразимата изненада в историята на модерните спортни игри. Втората е, че Лестър го постигна с прилагането на научни методи на управление към една дейност с възможно най-малка връзка с науката. Първата истина може да бъде доказана с букмейкърските залози. В американския спорт нищо не може да се доближи до коефициента на Лестър. Например Филаделфия Филис и Атланта Брейвс са считани за напълно безполезни в бейзбола, но със започването на пролетните тренировки може да намерите залози най-много от 500 към 1 те да спечелят сензационно Световните серии. Докато Лестър бе счетен за 10 пъти по-малко вероятен шампион на Висшата лига.

Като сравнение ще посоча, че букмейкърите приемаха подобни залози като на Лестър - 5000 към 1, само за предположението, че вокалистът на U2 Боно ще бъде следващият папа. Високият коефициент от миналото лято отразяваше няколко реалности. Като начало, че Висшата лига - най-гледаната в света, е първенство, монополизирано от олигарси. Четири големи клуба - Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити и Арсенал, бяха спечелили всички титли в предишните 20 години. Голямата английска Четворка прибира лъвския пай от телевизионните пари (особено ако към тях прибавим и приходите от Шампионската лига), те имат някои от най-големите стадиони, така че могат да купуват най-добрите футболисти и да им плащат по-добри заплати - във Висшата лига има пряка зависимост между обема на заплатите и мястото в първенството. Миналогодишният шампион Челси похарчи 215 милиона паунда, за да събере своя състав, което е около 10 пъти по-скъпо от този на Лестър. Другото обяснение за високия залог за титла на моя отбор е, че миналото лято Лестър наистина изглеждаше трагичен. Те тъкмо бяха постигнали едно спортно чудо, като някак си успяха да избегнат изпадане, макар че бяха закотвени на дъното през по-голямата част от сезона. Обявиха го за "Великото спасение", след като Лестър спечели 7 от последните си 9 мача, нещо изумително за изпадащ отбор. Но чудеса обикновено не се случват два пъти - освен това през лятото Лестър загуби своя мениджър Найджъл Пиърсън, както и безсъмнено най-добрия си играч, застаряващия аржентинец Естебан Камбиасо. На мястото на Пиърсън тайландските собственици на клуба наеха симпатичен и обичан италиански треньор ветеран - Клаудио Раниери, който никога не бе печелил голямо първенство. С оглед на всичко това тогавашният коефициент 5000 към 1 съвсем не изглеждаше толкова абсурден. Тогава как те успяха да постигнат това? Късметът изигра своята роля. Всички големи клубове имаха отвратителен сезон: Челси, който уволни треньора си, е на 9-о място; Манчестър Юнайтед е пети, а Ливърпул, другият голям клуб, е осми. Всички те бяха поразени от контузии, и всички те изиграха много повече мачове извън първенството.

За разлика от тях Лестър имаше много малко контузени и (парадоксално) имаше късмета да отпадне бързо от двете национални купи. По тази причина Раниери можеше да пуска един и същ отбор всяка следваща седмица. Единственото, което наруши това, бе изгонването при спорни обстоятелства на головата му машина Джейми Варди. Е, тогава къде се вижда научният подход в управлението? Едно от доказателствата за това е удивителната работа, свършена от Лестър при покупката на футболисти Съгледвачите на отбора откриха Варди в отбор извън футболната лига и платиха за него 1 милион паунда, докато Рияд Махрез, алжирецът с прави като молив крака, бе издърпан от френската Втора дивизия за два пъти по-малко пари. Доста от играчите на Лестър бяха взети без трансфер, защото бяха отхвърлени от предишните им клубове, повечето защото били прекалено стари. Именно тук може да сравним Лестър с "Мръсната дузина" (легендарен американски филм) - група от пълни неудачници, опитващи се да откраднат цяло богатство. Той обаче се превърна във втория любим отбор на всеки футболен фен не само защото Лестър им носи някаква надежда, но и защото при благия чичко Раниери неговите играчи изглеждат твърде необичайно сплотени и освободени от егоизма, който тормози професионалния спорт. Но зад чудото има и математика. Както и при Оукланд Атлетикс, бейзболния тим, за който Майкъл Люис разказа в Moneybal, скаутите на Лестър бяха обсебени от статистиката. Н'Голо Канте, полузащитникът, който те купиха миналото лято, не бе особено известен, въпреки че именно той оглавяваше две поредни години класацията за най-много пресечени пасове. Цифрите откроиха също и Махрез заради неговата рядка дарба да дриблира съперниците. Другото, в което се бяха съсредоточили съгледвачите на клуба, бе скоростта: Лестър разполага с доста от най-бързите футболисти във Висшата лига.

Веднъж събрали тези играчи, те продължиха неуморно със статистиката, като качваха на таблетите им данни и цифри за съперниците. Отборът следи какво правят играчите в 10-те секунди преди и след като докоснат топката. Дори фауловете на футболистите на Лестър изглеждат научно програмирани - те забавят своите противници с препречвания, което рязко намалява жълтите и червените картони за играчите на Раниери. Някои от тези научни идеи предхождат Раниери, но той охотно ги прегърна и възприе, с което се превърна във футболния еквивалент на Фредерик Уинслоу Тейлър. В историята на бизнеса Тейлър е сочен като първия истински гуру на мениджмънта, мъжът, на когото се приписва управлението с хронометър, с консултанти и други дяволски изобретения. Преди той да започне да налага идеите си в края на 19-и век, никой не е считал, че в бизнеса може да има каквато и да е наука.

Но инженер Тейлър увери, че производителността може да бъде подобрена със засичането на времето, нужно на работника във фабриката за извършването на индивидуалните му задачи (с хронометър), след което да се ревизира работният процес и ръководство. Именно научните идеи на Тейлър бяха популяризирани по света от Хенри Форд и други американски индустриалци. И макар че Чарли Чаплин ги превърна в сатира във филма си "Модерни времена", те се доказаха като невероятно успешни. В случая с Раниери неговият краен продукт не е автомобил, а бързата контраатака. Което само по себе си е цяло изобретение. Всички отбори винаги играят с контри, но малко са онези, чиято игра е основана изцяло на тях. В повечето мачове отборът, който повече контролира топката, вкарва повече голове. Отбори като Барселона и Арсенал се прочуха с това, че не дават на противниците си да пипнат топката. Не и Лестър. В един от последните си мачове съперникът Суонзи владееше топката в 62% от времето, но въпреки това загуби мача с 0:4. Тактиката на Лестър е да остави съперника да води топката, да чака грешка и след това да атакува със забележителна скорост. Ето точно затова бяха търсени онези бързи футболисти и невероятно дисциплинираният им подход.

Джон Микълуайт "Блумбърг"

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Други


Роналдо - Феномена, който многократно разби прогнозите и завладя футболния терен

Роналдо Луиш Назарио де Лима - по прякор Феномена, а не "другият Роналдо" или "дебелият Роналдо". Много закачени...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама