Футболният романтик, отхвърлен от времето

Преди поредния кръг в английската Висша лига една сравнително тъжна вест дойде от северен Лондон. Легендата Арсен Венгер обяви, че това са последните мачове, в които ще води Арсенал. Думи, които много от феновете на "артилеристите" се молеха да чудят още преди 3-4 години, а от сезон на сезон привържениците, искащи главата на френския специалист, се множаха. И в крайна сметка се случи - Арсен Венгер напуска Висшата лига. Очаквано. Заслужено. И все пак тъжно.

С неговото напускане частица история в английския футбол изчезва. Венгер беше последният романтик в Англия, с главна роля в създаването на най-силния футболен продукт на света. Един истински отдаден на играта мъж, посветил целия си живот на това да изповядва собствената си философия. В началото тя беше истински шедьовър - такава, каквото в Англия не бяха виждали. Тя донесе постижение на Арсенал, за което и най-смелите фенове не бяха мечтали - сезон без нито едно поражение. Дори доминиращите отбори на Сър Алекс не могат да се похвалят с нещо подобно. Сити, с цялата си мощ през този сезон, остана далеч от изумителните 38 мача на Арсен Венгер. Пикът на Венгеровия успех беше именно в началото на настоящия век. И обещаваше да превърне "артилеристите" в истинско футболно страшилище.

Най-добрите трансфери на Венгер в Арсенал

Арсен Венгер обяви голямата новина, че в края на сезона ще напусне Арсенал след почти 22 години начело. Френският специалист бе един от първите м...

Философията му обаче беше копирана, подобрена, модернизирана от куп европейски отбори, които я експоатираха до момента, в който не се стигна до триумфа на Гуардиола и доминиращия футбол с висока преса и постоянно владеене на топката, заменен по-късно от директния футбол - единственият стил, който можеше да спре машината на Пеп. И през цялото това време мосю Венгер не се промени. Въпреки крещящата нужда от модернизиране на Арсенал - и на терена, и организационно, френският специалист вярваше в романтиката във футбола - тази, която му помогна на създаде "непобедимите". И тази, която бавно, но сигурно го обрече на провал.

Арсенал отказа да влезе в крак с времето. Венгер беше убеден, че неговата стратегия ще върне успехите на лондонския гранд. Без гръмки трансфери, с намиране на нешлифовани диаманти от цяла Европа и футбол, основан на атакуващите и бързи действия. Играта обаче се промени. Правилата ѝ се измениха. Парите станаха водещ фактор. Футболистите ставаха все по-скъпи, развитето ставаше все по-бързо, но Венгер не изневери на себе си - той ухажваше футбола по своя начин. Пластовете се разместиха и зеленият килим копнееше за нещо ново. Мосю Венгер обаче изпусна тази промяна. Или по-скоро не искаше да осъзнае, че тя се налага. Да, любителите на играта винаги ще си спомнят с умиление за годините, когато романтикът дари любимия спорт с незабравими моменти. Идеологията на Венгер, макар и красива, вече е в миналото и ще остане носталгичен спомен както за феновете на Арсенал, така и за тези на футболната игра.

Благодарим за миговете, мосю Венгер. Но времето Ви изпревари, а Арсенал вече няма нужда от романтика, а да настигне своето време.

Още по темата

Please select answer!