"Най-великият обрат"? Защо не "най-позорното футболно сепуко"?

Темата на деня, на седмицата, на месеца и по всяка вероятност на годината във футболния свят е гръмката, невъзможната и незабравимата победа на Барселона с 6:1 над ПСЖ. Успех, който осъществи най-голямото футболно завръщане в елиминационната фаза на Шампионска лига, изключвайки във финалите, защото, както един мой добър приятел написа: "На финал е доста по-яко".

Но докато всички говорят за "най-великия обрат в историята на световния футбол", малко на заден план остават други фактори, които са поне толкова значими, ако не и повече. Съдията Дениз Айтакън е един от тях, защото още преди дузпата, реализирана от Неймар, Суарес трябваше да е под душовете за симулациите и репликирането към рефера, особено в последните 20 минути. Втори 11-метров наказателен удар за Барса просто нямаше, а нарушението на Масчерано срещу Ди Мария дори няма нужда от коментар - чиста дузпа за френския "гранд". Но най-големият фактор за обрата е единствено и само ПСЖ.

Забравете за съдиите, колкото и да ви е трудно, и се замислете колко нещастно подобие на футболен отбор имаше снощи срещу една Барселона, която вкара следните голове: 1. Суарес с глава току пред вратаря, който не излезе да хване топката. 2. Автогол на Курзава. 3. Дузпа. 4. Пряк свободен удар. 5. Дузпа. 6. Изсипана топка в наказателното поле. Каталунците нямаха чисто положение в мача, с изключение на едно нахлуване на Лео Меси, който обаче стреля в аут. Съчетание от истинско изкуство, късмет и съдийска подкрепа беше фактът, че Барселона вкара 6 гола, а допусна само един. Но нито Айтакън, нито "блаугранас" заслужават толкова внимание, колкото тъжното отборче, което излезе на "Камп Ноу" в сряда вечер. 

В първия двубой ПСЖ разби своя съперник с 4:0 и буквално къпещият се в милиарди клуб имаше лесна задача - да удържи този аванс. Уж отборът е от световна класа и трябваше да се справи със задачата - така както го направи Байерн преди няколко години. Уви - парижани си организираха футболно сепуко от друго измерение, което ще ги преследва до самия край на света. Дори след 100 години този отбор няма да измие срама, който преживя на "Камп Ноу". И в ПСЖ могат да се сърдят само на себе си.

Шампионът на Франция, в чиито редици са имена като Анхел ди Мария, Марко Верати, Единсон Кавани, Тиаго Силва, Блейз Матюиди и много други световни звезди, излезе в Каталуня като отбор, който се бори за оцеляването си в Ла Лига. Не, всъщност дори отбори в испанското първенство не излизат по този начин срещу Барселона, защото поне се опитват да контраатакуват, знаейки че Меси и компания все някога ще им вкарат. През първото полувреме ПСЖ зачеркна всички позитиви от първата среща, мина центъра около 5-6 пъти и излезе за срещата с идеята просто да загуби с минимална разлика. Идеята на Унай Емери крещеше "футболно сметкаджийство", а всеки друг на неговото място щеше да изгради така тактиката си, че след началната преса на Барселона отборът му да отвърне на удара и да си осигури шансове на контраатака. ПСЖ обаче нямаше интерес към атакуващия аспект на играта.

В крайна сметка, парижани вкараха гол, който трябваше да ги класира. И той дойде след изкусно подаване на Ди Мария в наказателното поле, Курзава свали с глава и Кавани (ударил греда по-рано) успя да се разпише. И всичко приключи за цял свят. Дори Барселона не вярваше, че може да се върне в мача, въпреки че в 87' Неймар отбеляза магически гол от пряк свободен удар. Разбира се, до тази "ситуация" се стигна след ненужен фаул, докато бразилецът се чудеше в коя посока да поеме. После беше вкаран още един гол - от несъществуваща дузпа, но все пак - 5:1. И дори в оставащите 4 минути ПСЖ беше фаворит да продължи напред. Но тогава дойде време за последния пирон в ковчега - центриране и гол на Серхи Роберто...

Как е възможно отбор, чиято единствена идея е да се защитава 90 минути, да допусне такъв гол, секунди преди края?! Как е възможно след такова представяне в Париж, ПСЖ да излезе като отбор от ранга на Спортинг Хихон и да отнесе 6 гола срещу съперник, който само преди седмици разнищи? Как е възможно треньор, спечелил Лига Европа в последните три години, да е толкова изплашен от един от по-слабите тимове на Барселона в последните години, че да нареди всички около наказателното поле и да чака загуба с 0:3? Как е възможно такъв тим, с такива играчи и толкова много класа да изглежда толкова нищожен на който и да е европейски стадион?

Във футбола има една максима - играеш толкова, колкото ти позволява съперникът. И този път това важи, защото ПСЖ остави Барселона да прави каквото си пожелае на терена. И се молеше да загуби минимално. Сметка, която Емери очевидно не беше преговорил с Луис Енрике и компания.

ПСЖ си заслужи всеки един от 6-те гола в мрежата, всяка една от отсъдените дузпи и всяка една грешка в полза на Барселона. Когато си отбор с претенции и си спечелил с 4 безответни гола само три седмици по-рано, не можеш да оставиш съдията да реши двубоя. Нямаш право, независимо от факторите, да излезеш в мач от Шампионска лига с едничката мисъл да паднеш минимално от отбор, който си унижил.

Френският шампион беше срам за футбола във всички 90 минути на "Камп Ноу", срам за всички фенове и на отбора, и на самата игра. Архитект Емери и компания собственоръчно се вписаха в историята на тази велика игра, но не само като спаринг партньор в може би най-великия обрат в историята, а и като най-позорната форма на футболно сепуко.