Стоичков: След спечелването на "Златната топка" Кройф не ми говореше

Големият български футболист Христо Стоичков може да дава интервю всеки ден, и във всяко от тях да казва по нещо интересно. Такъв бе случаят и при разговора с него на украинското издание "Footboom". Представяме ви някои от по-любопитните части от него.

Какво е отношението ви към наркотиците?

- Аз принадлежа към групата футболисти, които са категорично против наркотиците. Играх 20 години, но никога в живота си не съм пробвал нещо подобно. Винаги в широките маси отправям послание и казвам: "Никога не употребявайте наркотици!". Навремето показвах високи резултати и бях най-добрият без каквито и да било стомулиращи вещества и допинг. Това означава, че ми се е налагало да хвърлям повече сила и енергия, както и да работя повече. Винаги съм се вслушвал в съветите на своите треньори. Не зная какво се случва във всяка отделна страна и всеки ъгъл на света.

В България имам детски футболни школи, а три аналогични заведения имам в Барселона. И нито едно момче, никога нищо подобно не е употребявало. Аз съм баща и дядо. Никога няма да позволя нещо лошо да се приближи до моето семейство. Ще го кажа така: аз съм най-чистият от всички играчи, които някога са играли.

Вярно ли е, че на Йордан Лечков след победния му гол във вратата на Германия на Мондиал 1994 са му предлагали да смени гражданството си с германско?

- Имахме голям отбор, затова бе много лесно да победим немците. Много от нашите национали играеха в германската Бундеслига на високо ниво и знаеха немския манталитет, маниера им на игра. Що се отнася до Лечков, той никога не е възнамерявал да си сменя нито името, нито паспорта. На първо място той е българин. При това е роден недалеч от моя град. Бях много щастлив в този ден да видя прекрасната игра на Лечков и да се радвам заедно с него на победата над Германия. След като той вкара победния гол, аз крещях, че България е по-добра от Германия заради моята игра.

Фланелката с номер осем на гърба символизира датата на вашето раждане?

- Когато бях дете, играех с номер 5, защото тогава трябваше да играя на позицията защитник. С времето, отивайки в отбора, трябваше да избирам свободен номер от тези, които имаше. Беше ми все едно с какъв номер ще играя. 28-30-годишните напуснаха България. Момчето, което играеше с осми номер, възнамеряваше да отиде в първенството на Франция. Когато отидох в съблекалнята, този играч свали фланелката си и ми каза: "С тази фланелка ще бъдеш най-добрият". Осмицата е знак за безкрайност. Вярно е, че съм се родил на осми февруари. С времето се появи още една традиция. На бутоните ми бяха нанесени имената на моята жена, дъщерите ми и осми номер".

Истина ли е, че със съотборниците си сте се обзаложили за един "мерцедес", че ще победите Германия?

- Подготвяхме се за Световното първенство. Благодарение на това, на мондиала имахме много силен и подготвен отбор. Работата е там, че аз тогава не само нямах "мерцедес", но и изобщо кола. По онова време бяха други договори и други предпочитания в автомобилите. Не е съвсем вярно това, което се говори. Някой разпространи слуха, че съм продал "мерцедес", за да раздам премии на моите съотборници. Много футболисти тогава не играеха за пари. Ние играехме истински футбол, защото обичахме този спорт. Искахме да растем, защото след големите победи пред теб се откриват други възможности. Може би поради тази причина България през 1994 година се представи толкова силно на мондиала.

Какво сте запомнил от работата си с такива легендарни личности като Йохан Кройф, Невио Скала, Боби Робсън и други?

- Когато бях футболист, винаги съм се отнасял с голямо уважение към всички треньори, които съм имал. Треньорът е човекът, който носи отговорност за целия отбор. Ако един от играчите не уважава своя треньор, той никога няма да заиграе. Футболът е колективен спорт. Един човек нищо не може да направи. Благодарен съм на всички треньори, които съм имал в кариерата си. Но има един треньор, който се отличаваше. Това е Йохан Кройф. Той е специален за мен не защото го наричаха така и не защото е най-добрият европейски играч за всички времена. Работата е там, че той отделяше много време за работа с мен. Помня когато преминах в Барселона. Той от първия ден се отнасяше различно с мен. Сутрин тренирах с отбора, а следобед той оставаше на терена, за да поработи с мен. Имам много книги за него. Но има една, която е винаги с мен. Книгата, която той подписа така: "Ще работя с теб, докато не получиш "Златната топка". През 1994 година получих тази награда. На следващия ден Кройф не разговаря с мен, тъй като си бе свършил работата.

Канили ли са ви в Реал Мадрид?

- Ако може, ще пропусна този въпрос.

Ако имахте такава възможност, какво бихте изменил в съвременния футбол?

- Ако някога имам такава възможност, ще унищожа корупцията. Това е бичът на съвременния футбол. Тя е голяма. От продажността на някои хора на първо място страдат децата. Ако пребориш корупцията, това ще промениманталитета на всеки отбор. Така че всички деца от всяка възраст да растат различно и всяко дете да се гордее с фланелката и емблемата на отбора, за който играе. В света има много деца, които искат да играят футбол. Но съществува огромен проблем - нужни са много пари, за да играеш в тима, в който искаш. Парите променят ситуацията. Трябва да вървиш стъпка по стъпка към мечтата си и да показваш на децата, че могат и без пари да постигнат нещо и да израснат до добри футболисти.

Ако не бяхте свързали живота си с футбола, с какво щяхте да се занимавате?

- Едва ли щях да стана военен. Може би щях да се реализирам в друг вид спорт, например в атлетиката. Може би и в хандбала. Също така ми харесва голфът. Но има още нещо много важно. Много деца от източните страни обръщат внимание на неща, които са далеч от футбола. Аз също обичам различни истории, гледам много филми. Харесва ми да гледам филми, в които има много кръв. Мисля си, а защо трябва да страдам? Вероятно е по-добре да играя футбол.

Вие притежавате 20% от акциите на софийския ЦСКА. Какво бихте пожелали на Десна, изхождайки от своя опит?

- Знам колко е трудно да се занимаваш с клуб, защото не са много хората, които искат да ти помогнат. Хората, които се занимават с това, искат техният отбор да е най-добрият. ЦСКА ще се развива и ще дава нови играчи на световно ниво. Може би някой от тези футболисти в скоро време ще защитават цветовете на известни европейски клубове. Но за това трябва да се приложат неща като дисциплина, голям труд, самоотдаденост и самопожертва.

С кой от вашите съотборници ви е било най-приятно да играете?

- Трудно е да кажа име. Започнах да играя футбол през 1975 г., като съвсем млад. Разбира се, че нямаше да израсна в професионален план и нямаше да се развия без моите съотборници. Като дете трябваше да се конкурирам, да се сражавам, ежедневно да доказвам своята стойност. Когато преминах в ЦСКА, трябваше двойно да се раздавам. Когато щях да дебютирам в националния отбор, аз цяла нощ не спах. После, когато попаднах в Барселона, ми се наложи да не спя много нощи. Знаете ли защо? Защото трябваше да покажа на всички кой съм аз. Поради тази причина не мога да кажа, че съм бил щастлив да играя с този или онзи. Към всички съотборници съм се отнасял с огромно уважение. Всички индивидуални трофеи, които съм спечелил, не са мои, това е част от труда на моите приятели.

Кой ще спечели Шампионска лига?

(Въпросът е зададен от малко момче. Стоичков го вика при себе си и му прошепва в ухото: "Ливърпул". Доволно детето, под одобрителните възгласи на събралите се, разкрива какво му е казал големият футболист.

Кой е в момента най-добрият футболист в света?

- Има много достойни играчи. За последното десетилетие в света има двама най-добри играчи, които превъзхождат останалите - Меси и Роналдо. Кой е третият играч, не сме разбрали. И това ме тревожи. Къде е бъдещето? Къде отиваме? Какво ще бъде след две-три години? Меси и Кристиано Роналдо вече няма да играят. И кой ще видим? Дембеле? Салах? Може би. Всичко може да стане. Относно Салах - два-три мача... след година ще видим. Може би той ще стане най-добрият, може би ще бъде Неймар, Гризман, Дембеле и Мбапе. Тези играчи също могат да станат велики, но ние не знаем какво ще бъде. Може някое от тези дечица в залата да стане най-добрият, по-добър от изброените. Това ме тревожи, че няма смяна на поколението, още не виждаме кой ще бъде следващият.