Как Берлускони отне "Златната топка" от Стоичков

В края на всяка година в европейския футбол избухват разправии кой да бъде носител на престижното отличие "Златната топка". Един от най-големите скандали е с участието на Христо Стоичков. През 1992 г. Камата открито обвинява президента на Милан и бъдещ министър-председател на Италия Силвио Берлускони, че е уредил по втория начин със "Златната топка" своя холандски играч Марко ван Бастен. Христо твърди, че призът се е полагал на него, но е бил прецакан по изключително нечестен начин.

Разправиите започват в края на ноември 1992 г. Барса със Стоичков и Милан с Ван Бастен са двата най-силни отбора в Европа. Същата година каталунците триумфират с Купата на европейските шампиони след 1:0 срещу Сампдория във финала на "Уембли" (гол на Роналд Куман в продълженията). Първи са и в Испания. В двата турнира Христо Стоичков вкарва общо 21 гола. Играе финал и за Междуконтиненталната купа в Токио и дори вкарва гола за Барса, но противниците им от Сао Пауло грабват победата с 2:1 след две попадения на бразилеца Раи.

От своя страна Марко ван Бастен печели с Милан титлата в Италия, като вкарва 25 гола. Това обаче е единственият му трофей за годината. На Евро-92 Ван Бастен е големият грешник, като пропуска решителната елиминационна дузпа за Холандия в полуфинала с Дания (2:2, 4:5). Вечерта на 25 ноември обаче холандецът става първият футболист, вкарал четири гола в един мач от Шампионската лига. Това се случва при победата на Милан над Гьотеборг с 4:0. Постижението е достатъчно за медиите в Холандия и Италия да надуят фанфарите, че Ван Бастен е също толкова заслужил за "Златната топка", колкото и Христо Стоичков.

Самото гласуване за приза се извършва от 29 журналисти и кореспонденти на френското списание "Франс Футбол". Посочват се петима играчи, като първият получава 5 точки, вторият – 4, третия - 3 и т.н. Получава се разделяне на два лагера. Зад Стоичков са испанският кореспондент на списанието Пако Агилар и колегите му от Източна Европа. Ван Бастен, който вече е бил носител на наградата през 1988 и 1989 г., има подкрепа от италианците, холандците, французите и останалите западняци.

В средата на декември, преди още да бъдат обявени резултатите, изведнъж се разбира, че новият носител на "Златната топка" е Ван Бастен. Екип на "Франс Футбол" е изловен в Италия как прави снимка на холандеца с трофея за корицата на списанието. Това докарва Стоичков до лудост: "Вярно, че не спечелих Междуконтиненталната купа и разочаровахме нашите привърженици, които ни гледаха по телевизията в три часа посред нощ. Но какво отношение има това към "Златната топка"? В Барселона сме поне трима, които я заслужаваме – аз, Куман и Лаудруп! Да, Ван Бастен е страхотен футболист. Само че аз заслужавам повече "Златната топка"! Той също е наясно с това. Но президентът на Милан Силвио Берлускони използва влиянието си, за да може Ван Бастен да спечели изборите...".

Споменаването на името на Берлускони взривява чудовищен скандал. Милионерът и предприемач спасява Милан от банкрут през 1986 г. и трупа рейтинг в очите на населението в Италия. През 1992 г. вече е създал своята партия "Форца Италия", а политическите коментатори го определят като сигурен бъдещ премиер. Да обвиниш в корупция такъв човек трябва или да си изключително смел, или достатъчно луд. Нещо като Христо Стоичков...

На 21 декември 1992 г. "Франс Футбол" обявява Марко ван Бастен за носител на "Златната топка". Още на следващия ден, когато в изданието са поместени резултатите от гласуването, става ясно, че Стоичков е прецакан с шашма. От 29 души, участвали в анкетата, цели деветима въобще не вписват Христо в анкетните си листове. Не го поставят дори на пето място! И то при положение, че е сред най-силните играчи в света за годината. Ако не и най-силният.

Заговорът цели Ван Бастен да набере повече точки, а Ицата да не вземе нито една във въпросните девет анкетни листа. За сравнение – холандецът го няма само в четири анкети. Така Марко грабва отличието с 98 точки срещу 80 за Стоичков.

Огорченият Христо отронва: "Аз не спечелих наградата сега, а може би и няма да я спечеля никога... Ще има нови звезди, които сигурно ще заслужават "Златната топка" повече от мен". Най-добрият български футболист обаче се оказва лош пророк. Две години по-късно през 1994 г. светът го признава и най-ценната награда влиза и в неговата витрина.