Търси се волейболна гад за селекционер

Националният отбор по волейбол разочарова всички фенове. Очакванията за нещо голямо на световното първенство в Полша бяха разбити на пух и прах. Любимците от последните няколко години се прибираха в съблекалнята с наведени глави мач след мач. Единственото изключение беше мачът с Русия (2:3), където възпитаниците на селекционера Пламен Константинов показаха много положителни неща. След това настъпи крахът. Четири последователни разгрома от Бразилия, Германия, Куба и Финландия и тъмночервената лампа започна да свети.

Българският тим е далеч от онзи отбор, който остана четвърти на олимпиадата и в Световната лига. В същото време имената в състава са същите. Загубата на Виктор Йосифов заради контузия надали е толкова фатална в сравнение с тоталното бездушие. Звезди като Цецо Соколов и Тодор Алексиев изиграха най-слабите си мачове, откакто са национали. Лошото е, че сякаш не им пукаше. Центровете Теодор Тодоров и Слави Гоцев не знаеха какво се случва. Посрещачите Тодор Скримов и Ники Пенчев бяха една от малкото положителни искрици, но те все още са далеч от това да бъдат водещи фигури. Тук-таме имаше някоя намръщена физиономия. Теди Салпаров изрита едно шише от яд, но като цяло волейболистите излизаха бити на игрището. Оправданието "Има ни нещо в главите" не е сериозно за опитни играчи с десетки мачове срещу най-добрите тимове на планетата.

В България след всеки провал първият виновник винаги е треньорът. Чест прави на Пламен Константинов, че пое отговорност след загубата с Германия. Дори и той нямаше обяснение защо нещата не се получават. Бившият национал е бил в подобна ситуация. Вероятно това е причината да съчувства на момчетата и да се поставя на тяхно място. Но това не реши проблемите, които започнаха още от контролните мачове.

"Търпение, търпение", повтаряше Константинов на почивките. Волейболистите получаваха шанс след шанс. Следваше провал след провал. А селекционерът се чудеше какво става. Срещу Куба дори взе една почивка, в която не каза нито една дума. Дори и това не проработи.

Търпението не може да продължава повече. "Чакалнята е на гарата", казват дядовците на спортните анализатори у нас. Докато другите отбори воюват из залите в Полша, нашите се надяват да получат вдъхновение. Няма кой да им набие в главите, че това така не става.

Същата грешка направи и милият италианец Камило Плачи. Добротата, която излъчваше, му изигра лоша шега. Част от играчите му се качиха на главата. Останалите видяха, че няма сила да вземе крайно решение, и започнаха да правят каквото си искат.

Българският национален отбор има нужда от треньорска гад. Наставник, който не само да изстисква тима в тренировките, както го правеше Константинов, но и да повиши тон по време на мач. Да се скара на така наречените звезди от ранга на Соколов и Алексиев, които редовно се провалят в най-важните точки.

Подобен типаж е Мартин Стоев, който изведе България до трето място на световно първенство. Той не бръснеше големите имена (в това число и на самия Константинов). Мразен от мнозина, той постига резултати.

Бъдещето на Пламен ще бъде решено скоро. Неговият договор изтече. Има вариант да остане, но дали самият селекционер ще иска, е друг въпрос. Константинов има качества. Работи по модерни методи, но трябва да промени нещо най-вече в отношението към волейболистите, които изядоха няколко килограма моркови на това световно първенство. Време е да отнесат някоя и друга тоягата.