Александър Попов: Не ни грози фалит, винаги ще има ЦСКА

Г-н Попов, вече 4 години ЦСКА е без основен спонсор. Става ли всяка изминала година все по-трудна от предишната?

- В определен смисъл - да, когато един въпрос не е решен навреме, той закостенява и става по-труден за разрешаване. Но от друга страна, сме калени някак си и започваме да приемаме по-лесно трудностите. Думата е точно "закаляване". Пример - клубовете, които изпитват сега финансови затруднения, бързо се отчайват, в главите им има униние. Понеже проблемът ни е многогодишен, някак цинично сме свикнали с него и по-лесно приемаме ежедневните несгоди.

Има ли изгледи скоро ЦСКА отново да намери сериозен спонсор?

- Дай Боже, но с оглед икономическата ситуация в страната и натрупания ни опит в търсене на такъв през последните години съм, меко казано, скептично настроен. Поради тази причина се опитваме със собствени средства и методи да намерим своя нов начин на оцеляване.

А има ли реална опасност от фалит при положение, че не се очаква промяна на ситуацията?

- Не. Според мен трудно ще стане, и не защото някой няма основание да си го мисли, а защото в този клуб сме се събрали съмишленици, работещи денонощно. Просто няма как да се случи подобно нещо.

Каква е минималната сума, необходима за годишната издръжка на клуба?

- Много често задаван въпрос. Преди няколко години имах точен отговор, сега имам още по-точен. С колкото имаме - с толкова ще оцелеем. Зависи от гледната точка и от поставените цели след формирането на бюджета. Показваме, че с почти нулев бюджет ни има на картата, явяваме се на състезания. Къде успешно, къде не, продължаваме своята битка. Но колкото повече имаме - толкова по-бързо ще достигнем до спортното ниво, с което да радваме хилядите ни привърженици.

Какво направихте със събраните средства от коледния търг в Централния военен клуб през декември 2013 г. и съвпаднаха ли приходите с очакванията?

- Какви очаквания? По пътя, по който сме поели, няма очаквания. Такова нещо бе направено за първи път в България и за първи път по нашия начин спортен клуб оцелява. Нямам специални очаквания, просто мислим какво още можем да направим. Със събраните около 50 000 лв. си модернизирахме базата и се явихме на детско-юношеските финали с огромен успех. От 6 първенства при подрастващите имаме 6 комплекта медали, 4 от които златни. По-добър атестат за работата в школата няма. Очаквайте съвсем скоро новата ни инициатива, с която ще разбуним духовете в България.

Несъмнено финансовите неволи оказват влияние върху резултатите. Трудно ли се живее с мисълта, че си ЦСКА, а реалната цел е обиграването на подрастващи, а не превърналите се в задължителни през годините победи и купи?

- Така изглежда отстрани, но при нас не е. За други отбори може да е клише, но независимо с каква формация излизаме, ние приемаме загубата както преди 4 години, когато губехме някой отговорен мач с по-силния ни отбор. Манталитетът на нашите състезатели не се е променил. Това, че се борим с по-млади състезатели за по-високи цели, ни най-малко не ги деморализира, а мобилизира да дават всичко от себе си. Сигурен съм, че ако намерим прилично финансиране, с тези наши състезатели, които през последните години изградихме, останат в България, а не сме принудени да ги продадем на безценица, за да направим взаимно добро, след кратък период ще имаме боеспособен млад отбор, с който да гоним по-високи цели.

Често ли се демотивират и отказват състезателите в юношеска възраст, факт е, че в България повечето елитни клубове имат сериозни финансови проблеми и волейболист трудно може да се изкарва прехраната от спорта...

- Не само волейболистите, всички спортисти в България са докарани до окаяно положение. Единственият им мотив да продължат да се занимават със спорт е, че са го правили цял живот и след една възраст вече няма връщане назад. Въпрос на държавна политика, и апелът ми към властимащите: освен решаване на проблемите с материалната база, да се помъчат да направят така, че на  клубовете, които имаме национален прираст, т.е. даваме национални състезатели, да ни бъде помогнато с нормативна база да си намерим финансиране. Без такава база, без Закон за спорта, без допълнителни условия в него по отношение на данъчни облекчения, без регулиране на държавната база няма как да стане.
Вижте какъв е парадоксът - и ние, и "Левски" години наред сме обвинявани, че сме комунистически издънки. И какво се случва - при тези два отбора през последните 25 години нещата затихват. Какво става с българския спорт - също затихва. В момента по-добре обезпечените материално, а и нормативно, са клубовете в провинцията. Накъде отива българският спорт? Трудно класираме състезатели за Олимпиади и световни първенства. Повтарям го от много време - без силни столични отбори, даващи насоката, жалона, много трудно ще се възроди спортът ни. Ако очаквате една община с кмет, ориентиран към спорта, да постигне това, което могат ЦСКА и "Левски", е смехотворно. Защото кметът или наемащият се да помага в по-малкото населено място не може да даде устойчивост - след няколко години идват нови избори, нова конюнктура и нещата се променят. А в доказаните с десетилетия клубове, имащи капацитет, история и възможности да правят национални състезатели, трудно ще има такава промяна.

Преди Коледа заявихте, че вашата зала "Васил Симов" е символ на разрухата. Имате ли надежда, че проблемът с базата ще се реши през тази година?

- Имахме среща с министъра на спорта. Той трябва да се запознае с постигнатото до момента от предишните администрации. И този Параграф 22 задължително трябва да бъде разкъсан, защото никой няма полза от следното нещо: държавата да иска наеми и да не инвестира в спортните съоръжения, а ние пък заради това да не им плащаме. Отнякъде трябва да се тръгне. Всяка нова администрация, включително сегашната, има възможност да погледне безпристрастно и като съмишленици, радеещи за бъдещето на спорта, с общи усилия да намерим правилното решение. Много често сме обвинявани, че ЦСКА иска пари от държавата. Няма такова нещо - ние искаме нормативна база, т.е. по-лесно, не само спортистите на ЦСКА, а в т.ч. хората на изкуството, на науката, по-лесно да намират в това вълче време пари, и от друга страна решаването на големия казус с базата. Защо тази в София е така стопанисвана, че да има недоволство, а в малкия град всичко да бъде ОК. Давам пример с волейбола - в Дупница общината строи нова зала, в Монтана кметът помага на баскетбола и волейбола. Защо на големите клубове не се създадат условията, които да произведат националните състезатели?

Чрез вашата фейсбук страницата вие се похвалихте, че вече нови 4 фирми са се включили в картата "100 сърца за ЦСКА". Сами ли ви потърсиха или още чукате по вратите?

- Има и такива, които вече ни се обаждат, това е хубаво, за втори път ще използвам думата "устойчивост". Щом за втора поредна година убедихме 50-60 фирми да ни бъдат партньори, значи има реципрочност - и ние, и те сме доволни.

Опитахте се да активизирате червената общност, като направите фейсбук страницата ви най-харесваната на волейболен тим в социалната мрежа. Вече имате почти 20 хиляди фенове, проверихте ли колко клуба в света ви водят?

- Не сме правили такова проучване, но няма спор, че в България сме лидери. Обърнати сме към нашите фенове, задължени сме им, защото не са ни изостявали морално в нито един момент.

Загатнахте, че след "100 сърца за ЦСКА" през пролетта ще стартирате нова инициатива...

- От година и нещо работим по новия проект, малко да се постопли времето и ще го анонсираме. Отново собствен продукт, с който търсим независимост.

Казвате, че други клубове след 2-3 месеца във вашето положение са пред закриване. Какъв съвет бихте им дали, в частност на баскетболния и волейболния "Левски"?

- Първото и най-важно нещо - състезателите и хората в тези клубове да бъдат лоялни. Нашите играчи са лоялни към ЦСКА, не става въпрос само за 2-3 месеца. Трябва да чуят и осъзнаят това, което им казвам. Има състезатели на ЦСКА, които от 50 месеца не са взимали заплати! Не 2-3, 50! И продължават да вярват и да се борят за каузата.

Имаше идея от журналиста Томислав Русев баскетболният "Левски" да получи за ден зала "Арена Армеец", за да организира спортен празник, с който да събере средства за спасението си. Обмислял ли сте подобно нещо, дори в по-малка зала?

- Понеже от дълго време сме в подобно състояние, всички идеи, които се лансират от някого, вече са ни хрумвали. Преди 2 години обмисляхме подобен мач в "Арена Армеец", по независещи нито от нас, нито от някой друг причини още не се е случил. Силно се надявам рано или късно да направим този хубав празник за волейбола - нещо, което не е правено в България. Надявам се да го реализираме в скоро време.

2014 г. бе доста разочароваща за националния отбор. Оптимист ли сте, че през тази година ще има коренно различно представяне и трябва ли да се поставят някакви конкретни цели?

- Втората част на въпроса ви отговаря много точно на първата. Наслоено е мнението, че волейболистите трябва да печелят призовите места. Кое ни е на призово място в държавата, в обществото, че волейболистите да бъдат бялата лястовица? Да, не играха добре и според техните, и според очакванията на публиката. Сега сме домакини на европейско първенство, у дома и стените помагат, но понякога и пречат, така че да стискаме палци да покажат най-доброто от себе си. Без от моя страна да натоварвам някого с очаквания. Важното е, че този спорт продължава да го има, раждаме добри волейболисти и организираме такива форуми.

Къде посрещна Александър Попов Новата година и какво си пожела не само в професионален, но и в личен план?

- Е, аз да си пожелавам... няма какво. Посрещнах я както в последните десетина години - в тесен семеен кръг с любимите хора.