Време за промяна в тениса

Световният тенис е в криза. Изглежда, че любимият спорт – с непримирими гладиатори, сензационни обрати, строшени ракети, емоционална публика, забавни интервюта, нестандартни онлайн залози и басове с приятели – скоро няма да бъде същият. Големите турнири рискуват празни трибуни и отлив на суперзвезди и рекламодатели. Играчите се утешават с тренировки и демо мачове, но това просто не е достатъчно.

Разбира се, радващо бе да видим оздравелия от COVID-19 Григор Димитров на кортовете в Ница. Гришо се връща в топ форма и показа красотата на тениса, която толкова ни липсваше. Демонстративният турнир Ultimate Tennis Showdown се проведе във формат от 10-минутни четвъртини, но съдийски грешки оставиха по-скоро объркване, отколкото наслада.

Нестандартен беше и онлайн турнирът в Лос Кабос, като тенисистите се състезаваха дистанционно за лайкове на феновете. Да, страхотно е, че именно Димитров спечели финалния „дуел“ срещу Хуан Мартин Дел Потро, но докога играчите ще се задоволяват със символични титли, виртуални победи и публика в интернет?

Трудно е да си представим наближаващия US Open без Надал или Джокович – или без двамата. Или компромисен Roland Garros, където на кортовете ще се срещнат играчите, които не са твърде преуморени, карантинирани или са се „запазили“ умишлено за сезона на червено. Мейджърите, доскоро машини за приходи и слава, сега се безпомощни.

Развръзката предстои, макар че тенисът е перфектният спорт от гледна точка на социална дистанция. Демо мачовете за момента са единственият заместител. Пример е световният №8 Матео Беретини, който за няколко дни през юли игра на клей в Кицбюел, на хард под жаркото слънце в Ница и на трева в Берлин.

Приключенията на Беретини са нищо в сравнение с пристигането на много играчи от различни континенти към едно и също място за даден турнир. Именно пътуването е най-големият проблем, защото всяка държава сама как допуска чужденци и какви са ограниченията й против пандемията.

Кризата с коронавируса изостря важни въпроси за тениса

Време ли е за промяна в календара на ATP и WTA, който и без това е бреме за играчите? Този въпрос засяга философията на професионалния тур, наложена с Оупън ерата в края на 60-те години на миналия век. Нужни ли са толкова много турнири, ако не могат да съберат класни играчи, оттам зрители и спонсори? Застрашени ли са по-малките събития от сериите 250? И ако част от тях фалират, тогава как тенисистите с по-слаб ранкинг ще имаш шанс да прогресират?

Нови формати

Нужни ли са иновативни формати като ATP Cup? Надпреварата дебютира успешно в Австралия и предложи качествени мачове за 9 дни. Laver Cup също е харесван формат. Това подсказва, че може би тенисът на бъдещето ще е микс от силни мейджъри и мастърси, редувани с отборни битки по даден регионален, национален или друг принцип. И сега съществува опасност US Open да се превърне в „американски“ турнир без топ поставените от Европа и света, а Roland Garros - в „европейски“ такъв.

Въпрос на време

Тенис елитът отдавна обсъжда съкращаване на продължителността на мачовете. По-младите зрители губят търпение при 5-сетов дуел, бил той и класиката Надал - Федерер. Въвеждане на четвъртини по 10 или 15 минути, както в баскетбола, и правила като „внезапна смърт“ при тайбрек са сред вариантите. Думата тук имат също рекламодателите и спонсорите, както и телевизиите, които излъчват турнирите на живо.

Това ни води и към разпределението на наградните фондове. По-слабо ранкираните играчи отдавна се оплакват, че топ 10 отмъкват плячката. Интересна стъпка в тази посока е решението за намаляване на парите на тенисистите, но след първите няколко кръга от предстоящите турнири. Временна мярка е промяната на световната ранглиста заради COVID-19.

Предстоят интересни промени за любимата игра. И коронавирусът е техен катализатор.