Той е сляп, но вижда тениса по-добре от всички нас

Джовани Гуцо – човек, който носи Калабрия в кръвта си и Неапол в сърцето си. Роден през 1978 г. в Сан Джовани ин Фиоре, израснал сред шумните улици на Вомеро, а днес работи в Рим. Обикновен мъж, с необикновена душа. Взе си няколко дни отпуск, за да гледа Яник Синер, а и не само на финалите в Торино – жест, който звучи обикновено, докато не разбереш истината: Джовани е сляп.

„Морбили“, казва спокойно. „Бях само на няколко месеца."

Но лишението никога не го е уплашило. Не го е спряло. Спортът е бил неговият прозорец към света – да го усеща, да го живее...

Силата му избухва в джудото. Трикратен италиански шампион за слепи. Трениран в Скампия от Джани Мадалони – място, където характерът се кове с огън, а мечтите се защитават като чест. След това Олимпиадата в Сестриере. Футболът. Ювентус в сърцето. Финалът на Шампионската лига в Берлин...

ОЩЕ: Бурята на века: Как Алкарас и Синер разтърсват тенис света без конкуренция

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Някога приятел му е разказвал мач на Конте. „Гол в меле! Не знам чий…“ – викал той. "Куалярела“, прошепва Джовани.

И бил прав. Интуицията му – сякаш свръхчувство, което вижда там, където очите мълчат.

Дори е спечелил епизод от Superbrain. Пет от 50 празни еднакви кутии – и той само с докосване разпознава вида на всяко кисело мляко.

И точно затова тенисът е дом, в който няма нужда от разказвач. „Виждам всичко сам“, казва. Тишината говори. Последният удар му казва кой е взел точката. От ехо­то разбира къде е паднала топката – близко, далеч, високо, късно. „Това е лоб… предполагам.“

И почти никога не греши.

Звукът на топката на Синер е като отпечатък – уникален, безпогрешен, като онази кутия кисело мляко. Зверев? И неговият първи сервис разцепва въздуха.

Докато публиката избухва в аплодисменти, Джовани взима телефона и започва да описва точката на своите слепи приятели. Свързва ги с арената, с духа на играта и със света.

„Тук съм от сутрин до вечер. Имам сезонна карта… и сандвичи. Станах приятел с едни бразилци до мен – връщат ме в хотела вечер. Спортът те изпълва с приятели.“

Седи там – Западната трибуна, сектор 197, ред 1, място 14. Мястото, където мракът не съществува!

Автор: Кристина Боева

ОЩЕ: „Напуснах семейството, за да сбъдна мечтата си“ — цената, която Яник Синер плати далеч от дома