Златният Стилян Гроздев пред Nostrabet: Не влагаш ли обич и страст в щангите, няма как да успяваш


Златният Стилян Гроздев пред Nostrabet: Не влагаш ли обич и страст в щангите, няма как да успяваш
Снимка: Getty Images/Guliver

673 0

Стилян Гроздев е сред щангистите, благодарение на които се почувствахме горди и щастливи българи в тези сложни и тревожни времена за живот. В Москва Стилян стана за първи път европейски шампион по вдигане на тежести за мъже, след като в категория до 61 кг спечели общо три медала – златни в двубоя и изхвърлянето, и сребърен в изтласкването. До този момент състезателят на ТСК „Русе“ имаше на първенство на Стария континент злато в изхвърлянето и второ място в двубоя. Иначе от европейски първенства при подрастващите Стилян е спечелил по една титла за кадети и юноши и куп други медали в тези възрасти.

В интервю за Nostrabet.com Стилян Гроздев описва как е стигнал до златото в руската столица, обявява следващата си голяма цел и обяснява какво трябва да е отношението към щангите, за да стъпваш на почетната стълбичка.

Стиляне, какво си казахте, когато тръгвахте за първия си опит в Москва?

Беше важен опит и трябваше да вдигна на всяка цена тежестта, защото в противен случай можеше да отпадна от битката за златото. Бях уверен в силите си, защото бях добре подготвен, а и отделно на тренировки не само, че съм се справял с тази тежест, но съм вдигал и повече. Добре стана, че изхвърлих щангата от първия си опит, тъй като ако не го бях направил, трябваше да повтарям на същата тежест и губех един опит.

Коя бе повратната точка в състезанието?

Успешният ми втори опит в изтласкването. Той ме направи още по-спокоен, тъй като грузинецът малко ме изненада с това, което постигна във второто движение. В крайна сметка завърших преди него и там със 160 кг. Два килограма и половина повече от мен тласна само германецът, но аз му водех с голяма преднина от изхвърлянето. За да ме победи, трябваше да успее на 177 кг, нещо което никой не е правил в нашата категория. Затова не обръщах внимание на заявките му, дори в еуфорията след титлата не знаех, че съм останал втори в изтласкването. Научих го по-късно.

Кога Ви беше най-трудно по време на подготовката?

Когато дойде втората вълна от Kовид и отложиха отново европейското. Първенството се явяваше квалификация за Олимпиада и дори се появиха опасения, че може изобщо да не се проведе, което щеше да ми попречи да спечеля необходимите точки за квотата в Токио. Всичко това се отрази на психиката ми.

Как успяхте да поддържате форма близо две години за това европейско, което бе отлагано три пъти?

Дължа всичко на моите треньори, на техните методи на работа, на правилния им подход към всеки един от нас.

Имахте ли проблеми с килограмите?

Месец преди европейското трябваше да свалям повече от девет килограма. Ограничих храните с калории, хранех се по-малко и един път на ден. Седмица преди състезанието спрях въобще да се храня.

На кого искате да благодарите?

Благодарен съм на моите треньори в клуба ми в Русе Кръстина и Радослав Атанасови, на президента на клуба д-р Кирил Панайотов и на министъра на спорта Красен Кралев.

Колко почивка си дадохте след триумфа?

Сега няма време за почивка. Още същия ден, като се върнах в Русе, и бях в залата. Все пак до Олимпиадата остават три месеца. Надявам се да участвам в Токио и да преследвам голямата си цел.

Медал или титла?

Олимпийска титла, разбира се. По силите ми е в Токио да запиша далеч по-високи постижения от тези на европейското.

Наясно ли сте кои ще Ви бъдат конкуренти за златото?

От Европа няма. Извън Европа има един индонизиец, който последно е записал малко по-добри резултати от моите в Москва. Но аз вече казах, че мога да се справя с по-високи тежести и в двете движения, което означава, че завися от самия себе си. За мен е най-важно сега да съм здрав и да нямам контузии, за да се подготвя по най-добрия начин за Токио.

Планирате ли да минете в по-горната категория?

Имам такива планове, но вероятно ще го направя след Олимпиадата и световното в Перу през ноември.

Стиляне, как се запалихте по щангите?

Запали ме моят по-голям брат, който беше щангист. Бях на 10 години, когато влязох в залата и повече не излязох от там, защото обикнах вдигането на тежести. Нашият спорт, ако не го заобичаш и ако не влагаш страст, няма как да успяваш.

Каква е цената на успеха?

Постоянство и много лишения. Аз не водя същия живот като моите връстници, не мога да излизам свободно като тях, да ходя на дискотеки, да закъснявам. С приятелките е същото, не можеш да смесваш двете неща, щом искаш да побеждаваш на подиума. Така че и любовта ще почака.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Бокс


Немска медия: Пулев е жилаво "прасе", продаде се по-скъпо от очакваното

Българският топбоксьор Кубрат Пулев получи още похвали за представянето си в мача срещу Антъни Джошуа за световната...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама