Златната Стойка Кръстева пред Nostrabet: Знаех, че само от мен зависи дали ще стъпя на върха

Стойка Кръстева увековечи името си в българския и световния бокс, след като стана олимпийска шампионка в категория „муха“ в Токио. Тя донесе петото злато от Игри в този спорт за България и първо за жените ни.

В интервю за Nostrabet.com шампионката разкрива кой е бил най-силният й коз в Япония, защо мисли за отказване и кой я разчувствал най-много, след като се изкачи на олимпийския връх.

Г-жо Кръстева, какво изпитахте, когато се окичихте с олимпийското злато?

Почувствах се горда и удовлетворена, разбира се, но най-важното за мен е, че всички чуха българския химн и тези хора, които не са знаели къде се намира България, сега научиха за нашата държава.

Каква е цената на титлата?

Зад мен стоят един огромен труд с години на моя екип, много лишения и градивни компромиси. Моята радост е още по-голяма, защото направих щастливи хората, които бяха най-близо до мен през цялата кариера и са специални в живота ми, както и всички българи, които ме подкрепяха и искаха да успея.

Предвид това, че тази Олимпиада най-вероятно беше последната за Вас, с каква нагласа тръгнахте за Япония?

Може да звучи нескромно сега, но преди Игрите си говорихме с моя щаб, че щом съм много добре подготвена и се намирам в оптимална форма, нагласата е единствено за титла. Но не искахме да го афишираме, защото всички щяха да имат големи очаквания, а все пак говорим за спорт и човешки фактори.

Да разбирам ли, че единствено от Вашето представяне е зависело какво ще постигнете в Токио?

Абсолютно. Бях уверена в силите си, бях разучила всички съпернички и знаех, че имам ясен план за действие да се справя с всяка една от тях. Знаех, че ако във всеки мач  показвам това, с което съм се изградила като състезател, ще успея.

Играхте ли на най-добрия си бокс на Игрите?  

До голяма степен се получи, ако не във всички рундове, то достатъчно, за да печеля мачовете си и да сбъдна своята спортна мечта.

40 дни преди Олимпиадата загубихте от туркинята Чакъроглу в квалификационен турнир. На финала в Токио отново я срещнахте, бяхте ли уверена, че ще вземете реванш?

Първо, загубата в квалификациите не искам да я коментирам, нито да се връщам на нея. Тя беше е №1 в света, но исках да й покажа, че мога да я победя и вярвах, че разполагам с качествата, психиката и потенциала, за да го направя. Доволна съм, че изготвихме правилна стратегия за противодействие и за толкова кратко време й показах разликата между нас двете.

Имаше ли трудни моменти за Вас в трите финални рунда?

Постарах се да няма такива, за да не се стига до усложнения. От самото начало до края трябваше само да следвам безупречната ни тактика, да съм спокойна и разумна. Трябваше аз да водя играта и всичко това на практика стана. 

Къде ще държите златния медал?

Мъжът ми ще реши. Каза ми, че ще е на едно специално място за нас, но още го пази в тайна.

Получихте много и заслужени поздравления за титлата, кое от тях докосна най-много сърцето Ви?

Много хора ми казаха, че са плакали, а когато се завърнах, получих невероятно уважение и отношение, за което съм благодарна. Но най-много се развълнувах, когато се чух с шефа на БОК Стефка Костадинова. Тя бе първата, която ми се обади, след като спечелих финалния мач и слязох от ринга. Каза ми, че се гордее с мен и се е просълзила, докато ме е гледала. Да чуя това от един велик спортист, от една голяма легенда в световния спорт, каквото безспорно е Стефка, за мен означава много и го оценявам.

Г-жо Кръстева, състезанието в Токио последно ли беше за Вас?

Правилно задавате този въпрос, но още не съм решила дали да остана в бокса или да преустановя кариерата си. Искам първо да си почина, после ще обявя решението си, но след като постигнах всичко, може би вътрешно в себе си съм наясно какво да предприема.

Ако се откажете сега, няма да имате възможност да станете световна шампионка?

Вярно е, че ми липсва само световната титла, но до Шампионата на планетата има само два месеца. Това е малко време, за да се подготвя по най-добрия начин и да имам същата мотивация.

Освен олимпийската титла, кой е другият Ви паметен момент на ринга?

Европейското първенство през 2014 година в Румъния, когато станах за първи път шампионка на Стария континент. За да спечеля титлата, трябваше да победя настоящата олимпийска шампионка от Лондон 2012 Никол Адамс, от която бях загубила на Игрите в Англия.

Имате покана да гостувате на олимпийския шампион Ивайло Маринов. Кога ще се случи и какво мислите за него?

Ще се съберем всичките, които ни е поканил и ще отидем във Варна, най-вероятно другия месец. Що се отнася до Ивайло, той е уникален спортист и уникален човек. Отдавна се е превърнал в пример за подражание за младите бокьсори и ще е хубаво, когато най-малките влизат в залата, да прихващат от неговото отношение към бокса, от неговото майсторство, от неговата класа. Още повече, че съвременните технологии позволяват на всички, които не са го гледали, да го направят.

С какво ще се занимавате, след като спрете със спорта?

Със сигурност ще остана в българския бокс и ще продължа да работя за него. Моето желание е да тренирам малки и големи от двата пола във всяка възраст, защото мисля, че имам опит и знания, които да им предам, за да съхраняват следващите ни поколения традициите на нашия бокс.