Щангистът Ангел Русев пред Nostrabet: Европейската титла я спечелих за една специална за мен жена

Ангел Русев е един от тримата ни европейски шампиони по вдигане на тежести в Москва. Русенецът стъпи на върха на Стария континент за първи път в надпревара при мъжете, след като вече имаше три европейски титли за кадети и една за юноши.

В интервю за Nostrabet.com Ангел Русев разкрива с какви премеждия се е преборил преди шампионата в руската столица, коя е жената, която го вдъхновява, като излезе на подиума и защо ще пропусне най-милия спомен за един ученик – абитуриентския бал.

Ангеле, след кой опит в Москва усетихте, че ще стъпите най-високо на почетната стълбичка?

След първия в изтласкването, когато вдигнах над мен 140 кг, вече знаех, че съм шампион. Иначе преди това много се ядосах на първия си несполучлив опит в изхвърлянето. Аз съм взискателен към себе си и имах увереност, че ще тръгна успешно. Не се получи, но после всичко се разви по план.

Станахте първи в Европа на 55 кг, но преди това вдигахте до 61 кг. Защо се наложи да сваляте килограми?

Треньорите ми казаха, че на 55 кг 99 % ще съм шампион. Тежах 64 кг и се наложи да сваля повече от девет килограма.

На каква диета се подложихте?

Няма диета. Просто три дни нищо не ядох и пиех по 50 грама вода. В седмицата преди състезанието си позволявах по 200 грама вода на ден. 24 часа преди да вдигам в Москва, тежах 55,300 кг. Нищо не ядох в този ден и на другия ден, когато трябваше да вдигам, кантарът отчете 54,800 кг.

На кого се обадихте, след като взехте златото?

На една специална за мен жена. Казва се Николета и живее в Хасково. Беше джудистка, сега е щангистка. Благодарен съм й за подкрепата по време на пандемията. Европейската титла я спечелих за нея и я посвещавам на нея. Тя е моят стимул за успехи.

Така както ми говорите, май е повече от стимул?

Не искам да говоря повече, защото сме в началото. Дълго бяхме разделени, заради лагерите ми, но сега, след като отидем при кмета на Русе, веднага тръгвам за Хасково да я видя.

В последната седмица на май е световното до 20 години в Ташкент. Готвите ли се за нова титла?

Още във втория ден след завръщането ми от Москва вече бях в залата. Но имам една болка в коляното и през последната седмица не тренирам пълноценно. Надявам се да отшуми и да се подготвя добре. Не съм максималист, целта ми е медал в Ташкент.

Там ще вдигате в по-горната категория – до 61 кг. Лесно ли започнахте да качвате килограми?

Да, само за една седмица станах 62 кг, тъй като не спирам да ям. Основно телешко, свинско и пилешко месо. Вчера дори за първи път си позволих и бургер.

Към какви постижения ще се стремите на световното до 20 години?

По силите ми е да изхвърля 115-118 кг и да тласна 156-160 г. Правил съм го вече, дано го постигна и другия месец.

Завършвате Спортното училище в Русе. Стягате ли се за абитуриентския си бал?

За съжаление ще го пропусна, тъй като е на 24 май, а световното в Ташкент започва на 23 май. Надявам се всичко да мине добре на състезанието и като се върна, да се съберем със съучениците ми.

Ангеле, как станахте щангист?

Аз преди 10-11 години бях боксьор, но веднъж мой приятел ме покани да отида с него в залата за вдигане на тежести. В първия момент, като ми видяха структурата и телосложението, треньорите не бяха очаровани. Бях наведен от бокса, а в щангите трябва да си с изпъчени гърди. Но останах в залата и започнах да тренирам.

Какво помните от първото си състезание?

Беше отборно, за Купа Хасково през 2013 година. Не можах да стана първи, но това само ме амбицира още повече. През 2015 година трябваше да участвам на първото си европейско за кадети. Но месец преди това извадих лакът, а и за капак махнаха моята категория, която беше и най-леката – 45 кг. Година по-късно вече нямаше кой да ме спре и се изкачих за първи път на европейския връх.

През последната година Ковид промени живота на много хора. Как се пазите от вируса?

Никъде не излизам, спазвам дистанция и постоянно съм с маска. В мен има също и винаги дезинфектант.

За финал. Докъде се простират мечтите Ви в спорта и живота?

В щангите искам да стана олимпийски шампион, а в живота да създам сплотено семейство и заедно със съпругата ми да отглеждаме и възпитаваме поне две дечица.