Шампионът, който вдига 155 кг с контузено коляно: Ангел Русев за страха, отказването и силата да си баща

Зад шестата поредна европейска титла на Ангел Русев в Батуми не стоят просто тренировки и талант. Стои един психологически феномен. В спорта има граница, при която болката става непоносима, а контузиите блокиращи. Но точно там, където другите спират, Ангел Русев превключва към своя "супер режим".

Докато мнозина виждат само статистиката, изравнила го с легенди като Николай Пешалов и Йото Йотов, истинската история се крие в способността му да мобилизира духа си под екстремно напрежение. Как се вдигат 155 килограма с контузено коляно и какво се случва в главата на един шампион, когато е на крачка от отказването? Ангел Русев даде отговори на тези и много други въпроси в ексклузивно интервю пред Sportlive и Actualno.

Властелинът на щангите коментира критичните моменти и проблемите във федерацията, дни след шестата европейска титла

В най-критичните моменти, когато тялото буквално отказва да се подчини, Русев намира мотивация в най-ценното си – семейството и доверието в своя ментор.

- Моята сила идва откакто се роди синът ми Алдин. Оттам ми идва сила, мотивирам се още повече. Личният ми треньор Радослав Атанасов също винаги ми е давал съвети и насоки, и се е опитвал да ме мотивира и да ме успокои максимално, за да мога да изляза и да вдигна щангата. Той от много години знае, че аз на всяко състезание имам някаква контузия и болка, а той винаги знае как да ме настрои - да ми превключи "супер режима".

Освен с физическата болка, българските щангисти водят и ежедневна битка с несигурността. Хаосът във федерацията и липсата на финансиране биха демотивирали всеки професионалист, но според Ангел точно тези лишения са изковали техния колективен дух. Той не крие, че многократно е мислил за отказване, но чувството за дълг към хората, които са вярвали в него, винаги е надделявало над финансовите и организационни трудности.

- Много пъти съм бил на прага на отказването - дори преди да имам семейство. Но не искам да бъда предател за моите треньори и моите близки. Не искам да се отдалеча от спорта, който обичам. Защото аз наистина много го обичам този спорт, не го правя заради медали или пари. Имало е и странични помощи, които са ме мотивирали да се върна в залата и са ме карали да се влюбвам още повече в щангите.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

За Русев титлите не са самоцел, а трибуна, от която да вдъхновява. Макар да е на върха на Стария континент за шеста поредна година, той остава здраво стъпил на земята, осъзнавайки, че най-голямата отговорност е да бъдеш модел за подражание в свят, който често поставя успеха над човечността.

След като се изравни с най-големите имена в този спорт кое е нещото, на което искаш да научиш младите, на които тепърва им предстои да извървят твоя път? 

- Да бъдат добри хора. Да бъдат борбени, защото никога не се знае откъде може да те удари животът. Да следват мечтите си. Но на първо място винаги е да бъдат добри хора, защото колкото и добър спортист да си, не си ли добър човек, никога няма да спечелиш.

Ангел Русев продължава да мечтае за олимпийския подиум, но дори и без него, той вече спечели най-важната битка - тази за уважението на цяла България. Четете пълното интервю с Ангел Русев на сайта на Actualno.com!

Автор: Кристин Попова