Първата в Европа Биляна Дудова пред Nostrabet: Влюбих се бързо в борбата, още щом излязох за първи път на тепиха

Биляна Дудова е един от големите посланици на България пред света. Преди дни 23-годишното ни момиче спечели убедително четвъртата си европейска титла по борба за жени.

Място за отдих обаче няма, тъй като шампионката не иска да спира дотук. Следващият връх я очаква и затовя тя отново е в залата. Между тренировките Биляна Дудова намира време и за читателите на Nostrabet.

В специалното интервю именитата боркиня разкрива кога й е било най-трудно по пътя към поредната титла, как е надделяла срещу руската си противничка на финала във Варшава и какъв човек е извън тепиха.

Биляна, честита европейска титла и благодаря, че приехте поканата ни за разговор?

Благодаря Ви и аз за поздравленията и че ме потърсихте.

Коварният вирус, с който се преборихте четири месеци преди първенството в Полша, как Ви се отрази върху подготовката и психиката?

Много трудно ми беше в първите седмици, след като преболедувах Ковид. Трябваше да свалям килограми, нещата не се получаваха в тренировките, тъй като имах проблеми с кондицията и се изнервях. Знаех, че е въпрос на време да вляза в тренировъчен ритъм, но известно време се чувствах затормозена. Могат да ме разберат спортисти, които са минали през болестта, но после по най-бързия начин трябва да си върнат формата, за да постигнат набелязаната цел.

Бяхте ли в оптимална форма и убедена, че ще стъпите на европейския връх?

Винаги може повече, винаги може и да си по-подготвен, но вътрешно в себе си бях сигурна, че ще успея. Да, не бях в най-добрата си форма по обясними причини, но аз винаги отивам на състезание, за да стана първа и зная, че мога да го постигна, ако давам най-доброто от себе си. Познавах добре съперничките си, печелила съм срещу тях и знаех, че всичко зависи от мен и от моето представяне.

Първият мач винаги е най-труден. Какво си казахте, когато се изправихте очи в очи с румънката?

Казах си, че трябва съм максимално концентрирана, да покажа борбата, която умея и да се придържам към тактическия план. Иначе румънката я познавах, бях я победила преди две години и не смятах, че за това време нещо се е променило в стила й. Първият мач наистина е най-труден и като го вземеш, вече е друго. Свикнал си с обстановката, ставаш все по-уверен и т.н.

На финала срещу рускинята, кога усетихте, че ставате шампионка?

Честно казано,  чак след като съдията даде края.

Очаквахте ли провокации от съперничката?

Да. Бях подготвена за тях, за агресията й и за непозволени удари. Тя опита да ме провокира няколко пъти, но аз не се поддадох, защото знаех какви ще са последствията за мен.

Резултатът дълго време се задържа 1:1 точки и ако беше останал такъв, рускинята ставаше първа.

За мен беше най-важно да остана спокойна и търпелива, тъй като начинът, по който се борех, ми даваше увереност, че ще взема своето. Логичното се случи в последната минута, когато спечелих необходимите ми точки и стратегията ми се оказа печеливша.

Какво Ви каза треньорът на рускинята Симеон Щерев?

Поздрави ме, напомни ми, че в случая е трябвало да изпълнява професионалните си ангажименти. Ние винаги си си говорим честно и открито с него, изключително много го уважавам.

Когато слязохте от почетната стълбичка, на кой първо се обадихте, за да споделите триумфа?

На един голям мъж и ръководител, който е нетлъчно до мен в спорта и живота, и ме подкрепя безрезервно.

На кого сте благодарна за този успех?

На шефовете в Българската федерация по борба и в моя клуб „Юнак-Локомотив“ (Русе), специално на г-н Валентин Йорданов, който направи много за мен, на моите близки и приятели, на всички, които са до мен.

Коя от четирите европейски титли Ви е най-скъпа?

Може би първата в Нови Сад. Но и другите са ценни, тъй като всяка от тях е различна и при всяка от тях е трябвало да преодолявам различни препятствия и различни проблеми.

Кой Ви заведе в залата и защо се посветихте на борбата, която е мъжки спорт?

Моят чичо ме заведе в залата, искаше просто да опитам, да видя дали ще ме хареса, тъй като бях набита и здрава. Бързо се влюбих в борбата, тъй като минути, след като излязох за първи път на тепиха, усетих, че вече няма да сляза от него. Дотогава бях тренирала и други спортове, но в схватките тръпката бе съвсем различна, и с годините борбата се превърна в моето призвание.

Вече ще се борите до 57 кг, тъй като това е олимпийска категория. Какви са отношенията Ви с конкурентката за  Игрите в Токио Евелина Николова?

Допреди две години бяхме приятелки, сега не мога да кажа, че сме такива, но сме запазили взаимно уважение и коректност помежду ни, което е важно.

За Япония ще пътува само едната от Вас. Кое ще надделее върху избора на националния треньор?

Ще се срещнем на държавното, вероятно и на други състезания, и която от двете е спечелила и впоследствие покаже през лятото, че се намира в по-добро моментно състояние, сигурно ще се бори в Токио. Но не искам да правя задълбочен коментар по темата, тъй като единствен треньорът ще реши този казус. Дай боже, в следващите месеци да съм здрава и да се опазя от травми, за да мога да поддържам постоянно най-високо ниво.

Биляна, какъв човек сте извън тепиха?

Добър, отзивчив и справедлив, готов да помогне на всеки при нужда.

Допускате ли лесно хора до себе си?

С много хора контактувам, но трудно се доверявам. Особено след тези медали и титли, внимателно преценявам кои хора около мен са истински и кои опитват да се възползват от славата.

Склонна ли сте към компромиси и лесно ли прощавате?

Правя компромиси, но само градивни и ако видя, че си заслужава. Иначе много трудно мога да простя. По-скоро тези, които са ме наранили или са били нелоялни с мен, вече не са част от обкръжението ми.

Докъде се простират мечтите Ви в спорта и живота?

Сега съм се посветила само на спорта и на този етап не го смесвам с личния си живот. Като малка исках да съм голяма шампионка и го направих няколко пъти. Но още не съм покорила другите два върха. Среброто от шампионата на планетата не ме топли. Искам да стана първа в света, искам да съм първа и на Олимпиада. Знам, че след Токио, вероятно ще имам поне още един шанс. Все пак следващите Олимпийски игри ще са само след три години във френската столица.

За много спортисти животът след спорта е сложен, тъй като не са подготвени за него. Мислили ли сте, с какво ще се занимавате, след като приключите един ден с борбата?

Не съм мислила, защото съм свикнала нещата да ми се случват в личен план така, както ги искам. Силен характер съм, имам и силна воля, и мога да се справя с всеки житейски проблем и всяко предизвикателство.

Източник: https://nostrabet.com/