От кома до кураж: скиорката, която отказа да умре (СНИМКИ)

Помните ли Мария Комисарова — скиорката в свободния стил, която получи тежка травма на гръбнака по време на олимпийските игри в Сочи? 

Момичето, което в един миг рухна на пистата, а после трябваше да се научи да живее отначало: болници, среща с Владимир Путин, лекари, съдилища, надежди, които се рушат… После — любов, брак, две деца, Испания. И ново „изправяне на крака“ — не физически, а човешки.

И въпреки това Мария продължи.

Омъжи се за човек, който ѝ предложи брак в болницата. Премести се в Испания. Родиха им се две деца — Матео и Милитина.

ОЩЕ: Руснаците уверени: Завръщаме се на олимпиадата!

Днес тя е един от най-силните женски гласове онлайн — над милион души следват нейния блог за живота в инвалидна количка. Как да пътуваш сама с две деца?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Как да поддържаш дом? Как да превърнеш слабостите си в сила? Как да съчетаваш красота, майчинство и борба за достъпност в един крехък, но несломим свят?

Разводът

Тази година Мария се разведе. С Алексей — човекът, който беше до нея, когато не можеше да ходи, човекът, който прекрати кариерата си заради нея, който замина с нея за Испания. Десет години общ живот.

„Вече не го обичах. Чувствах се сякаш имам трето дете. Бях уморена от кавги, от напрежение, от това да търпя. Децата виждаха всичко. Не можех да живея така само заради тях.“

Месеци наред тя не знаела къде да живее — в Испания или Русия. Един ден иска да остане, следващия — да се върне. Децата имат приятели там, училище, език.

Но животът в Испания сам с две деца е тежък — наем, храна, занимания, всичко струва повече. В Русия е по-лесно, по-познато познато, повече дом.

Решението идва неочаквано — един съсед в чата на жилищния комплекс споменава свободно място в близката детска градина. „Съдба“, казва тя. „Трябва да опитам. Винаги можем да се върнем.“

Връща се в Санкт Петербург.

Сама с две деца, без постоянна помощ. Баща ѝ се мести с тях, но децата не искат да го виждат често. Икономка идва веднъж седмично. Всичко друго — тя.

Матео вече пътува сам с автобус. Милитина ходи на градина. Вечер играят в оградения двор и отказват да се прибират.

Мария се смее: „Децата ми никога не са виждали снеговалеж. Всеки ден питат — кога ще завали? А аз… бих се радвала да не вали изобщо. Количка и лед — не е приятно.“

Но дори зимата не я плаши. „У дома е друго.“

Мария не само живее в количка — тя се бори за правото си да живее като всеки друг.

- Салон за тайландски масажи отказва да я приеме. Тя подава огромно оплакване.Получава извинение. А когато се връща — вижда, че са построили рампа.

– На летищата служителите искат да ѝ вземат количката.

Но не знаят как да регистрират електрическата приставка. Тя обяснява, настоява, изисква.

„Искам количката ми да остане с мен — както оставят детските колички. Това е моят начин да се движа.“

Тя мечтае да работи в съвет по права на хора с увреждания — защото законите, казва тя, „се пишат от здрави хора, които не знаят от какво се нуждаем“.

Не Instagram, а сцена за оцеляване.

Блогът е нейната работа, свобода и опора. Тя сама снима, пише, режисира. Може да работи по цял ден на телефона. „Такава съм. Жонглирам сто неща едновременно.“

След блокирането на Instagram последователите ѝ падат наполовина, но тя продължава — VK, Telegram, две платформи наведнъж, различно съдържание навсякъде.

„Понякога се обърквам... но продължавам.“

Животът ѝ не е лесен, не е гладък, но е истински. Тежък и красив по един особено човешки начин.

Автор: Кристина Боева

ОЩЕ: Срамно: Олимпийският комитет започна да "иззема" медалите на призовите спортисти