Мирослав Иванов: Нужни са силни Левски и ЦСКА, за да тръгне футболът ни нагоре

Бившият шампион на България с Левски и Лудогорец – Мирослав Иванов, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com.

„Шуменският Деко“, както беше известен, сподели наблюдения за бившите си клубове, разкривайки защо според него „орлите“ и „сините“ понастоящем са на коренно различни позиции в класирането.

Иванов изрази мнение, че българският футбол няма как да тръгне в правилната посока, без Левски и ЦСКА да са отново фактори за титлата и да дават отпор на Лудогорец. В личен план, той определи невъзможността си да излезе в чужбина като нещото, за което съжалява в най-голяма степен. Той, все пак, отчете, че е постигнал максимума в кариерата си, с оглед на футболните си качества.

Здравей, Миро! Вече над 12 месеца сме „заклещени“ сякаш в едно доста странно време. Как ти се отрази пандемията?

Ами не бих казал, че имаше някакво огромно отражение при мен. Не се е случило нещо особено. Като всички хора, аз и семейството ми се съобразяваме с ограниченията. Ситуацията е такава, няма какво да направим.

Колко губи футбола от цялата ситуация, особено с оглед на празните стадиони и финансовите последици за клубовете?

Всички губят, това е ясно. Няма какво да се направи обаче. Ситуацията не предполага някой да има реален избор.

Кои отбори се облагодетелстват от тази по-камерна атмосфера – по-силните или напротив, по-посредствените?

Не смятам, че някой е облагодетелстван. Ситуацията е лоша за всички. Няма футболист, който да обича да играе на празен стадион. За абсолютно всички положението е много неприятно.

Ти си сред най-титулуваните играчи у нас, с цели 5 шампионски титли на името си, както и с трофеи за Купата на България и Суперкупата. Има ли нещо, за което съжаляваш относно игралната ти кариера?

Много неща не съм успял да постигна, всъщност. Не съм се замислял чак толкова по темата, но реално нямах чак толкова страхотни качества. Успях да играя на едно добро ниво, като за българския футбол и истината е, че вероятно постигнах максимума от това, на което бях способен.

Може би трябваше да изляза да поиграя в чужбина. Имаше в 2-3 случая подобна възможност, но не се случи. Може би за това, до някаква степен, съжалявам, че не успях да видя как е извън България. Разговарял съм с някои приятели, които имаха престои навън, но не е същото, докато не го изпиташ сам. За това единствено съжалявам.

Предполагам продължаваш да следиш българското първенство с интерес. По-силно ли е първенството в днешни дни, спрямо преди няколко години, или обратното?

Следя нещата, разбира се. Животът ми мина във футбола, така че това е неизбежно. Нивото и по наше време не беше особено високо. Сега може би е една идея по-ниско, но причините и факторите са много. Не искам да съм поредният, който да казва какво трябва да се направи. Нивото на футбола тук е ниско, за съжаление това е много видно.

Един от бившите ти отбори, Лудогорец, изглежда, че отново ще завоюва с лекота шампионската титла. Каква е разликата в днешни дни в клуба, в сравнение с времето, когато ти беше там?

Следя отстрани събитията. Приятел съм със Станислав Генчев и оттам ми е връзката в Лудогорец. В първите години на проекта се положиха основите на клуба. Говоря като организация и като отбор. Петев направи отбор с по-малко чужденци, основно с българи. Тогава започна да се прави базата.

Клубът се развива с всяка година и бяха постигнати неща, които вероятно малко хора са очаквали. Фактът е, че за поредна година са най-силният отбор в България. Вижда се, че отборът продължава да се развива, независимо от критиките. Основата беше положена още от първия ден. В момента Лудогорец са един от ТОП клубовете на Балканите, заедно с турските грандове.

Проблемът е, че много трудно може да продължиш да надграждаш над нивото си, след като самата обстановка у нас и първенството не предполага нещо подобно. Първенството не е на тяхното ниво и това прави по-трудни нещата. Въпреки всичко, те продължават да се развиват като клуб.

Задава се дерби между ЦСКА и Лудогорец за Купата. Ти имаш позитивни спомени от този мач, след като преди почти десетилетие вкара решителен гол, с който Лудогорец спечели този мач, а с това и титлата. Какви са ти очакванията за срещите сега?

Очаквам да станат интересни двубои. Смятам, че Лудогорец ще отстрани ЦСКА, с оглед отбора, който притежава. Няма да е лесно, ЦСКА ще направи всичко възможно да ги отстрани. Надявам се да станат два добри мача и очаквам, все пак, Лудогорец да продължи.

Любо Пенев вече е начело на „червените“. Може ли това да наклони везните в тяхна полза?

Винаги е възможно треньорската смяна да повлияе на отбора. Любо Пенев е сериозен треньор и голямо име в нашия футбол. Лудогорец обаче имат отбор, който играе и се развива. Във футбола всичко е възможно обаче. Най-вече се надявам да станат хубави мачове.

Друг бивш твой клуб, Левски, е на обратния полюс на представянето си през този сезон. Справя ли се на ниво Наско Сираков с измъкването на клуба от трудната ситуация?

Лично аз съм далеч от нещата, които се случват в Левски. Нямам реални наблюдения. Убеден съм, че се прави всичко възможно, за да бъде измъкнат клуба от това положение. Надявам се това да се случи и Левски отново да е там, където трябва да бъде. Лично аз не смятам, че ще се стигне до фалит. Това е клуб с такава огромна история. Левски и ЦСКА трябва да са силни, заедно с Лудогорец. Това са тимовете, които могат да дърпат не само националния ни отбор нагоре, но и футбола ни като цяло.

Ти беше част от едни от последните отбори на Левски, които грабнаха титлата. Какво се обърка на „Герена“ през последното десетилетие?

Аз не бях основен футболист в шампионските отбори, но наистина виждах по какъв начин се работи. Много неща се объркаха. Не съм аз този, които да назове точните проблеми. Казах го преди години в интервюта. Още преди да се стигне до настоящата финансова криза цялото това текучество на играчи беше прекалено голямо след тръгването на Мъри Стоилов. По-малко се работеше с момчета от школата, което до преди това носеше страхотни резултати за клуба.

От налагането на млади играчи може повече да се спечели, отколкото да се загуби, тъй като може да спечелиш многократно повече средства, отколкото тези, които си вложил. Това са основните неща, няма да кажа нещо революционно. Нужно е да се даде време на един наставник, който да работи при нормални условия. Да се изгради ядро от футболисти, които да играят заедно възможно най-дълго, със съвсем леки кадрови промени. Сменянето на 6-7 футболисти на всеки 6 месеца определено не е начинът.

През последните години ти се занимаваш с треньорство и по-специално с юноши. Какви са ти наблюденията над детско-юношеския футбол в страната?

Треньор съм от около 5 месеца на деца в Габрово. Факт е, че има качествени деца, но България винаги е имала своите таланти и винаги ще има. Въпросът е как се работи с тях и при какви условия. Истината е, че самите треньори трябва да са по-квалифицирани, но от друга страна днешният свят е доста различен.

Не е като преди години, самите деца се лутат дали да продължат да играят, или да търсят по-сигурен живот по друга линия. Таланти има, но явно нишката се къса някъде в момента, в който влязат в мъжкия футбол. Единици успяват да грабнат шанса си и да направят разликата, когато им се даде шанс.

Смяташ ли, че многото семинари, провеждани от чуждестранни специалисти в последните години, ще помогнат за вдигането на нивото на нашите специалисти?

Всяко нещо, което може да усъвършенства даден човек, като знания и умения, е полезно. Всеки треньор трябва да прецени кое ще му е полезно и отговаря на неговите разбирания. Всяко подобно нещо обаче може да му бъде от полза.

Има ли подобрение в работата на школите? Виждаме, че няколко български играчи осъществиха трансфери в чужбина през последните месеци..

Да, това безспорно е успех за самите играчи и за клубовете. Истината обаче е, че това в твърде малко. Единици успяват да излязат и да се задържат за по някоя година навън. Преди години беше Десподов, сега е Антов. Може би пропускам някой, но е доста малко. Няма правилна формула, не е лошо да погледнем какво правят сърби и хървати, например.

Виждаш ли лъч надежда в младото поколение за бъдещето на мъжкия национален отбор?

Представянето на младежите определено дава надежда, разбира се. Има футболисти, които направиха трансфер в чужбина, например един Стаси Иванов, който се представяше силно за младежкия национален отбор и за Левски. Момчетата се представят добре и това дава надежди. Приказките обаче, че трябва да играем едва ли не с цял отбор, съставен от младоци в мъжкия национален отбор, за мен са нереални. След някоя година тези момчета ще са се развили и ще може да очакваме още по-добри игри от тях.

Убеден съм, че тези футболисти, които ги викнаха сега в мъжкия национален отбор, дават всичко от себе си, но това ни е нивото. Трябва да играем по-освободено, без очаквания и да се целим в това да изградим един боеспособен отбор. Кога ще стане това – не мисля, че някой може да даде отговор на този въпрос.

Миро, за финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на 2021-а година?

Пожелавам си да сме здрави, аз и близките ми. В професионален план се надявам да продължавам да работя, да се изграждам като треньор и да помагам на момчетата със знанията, които съм придобил през годините.

Нов футбол няма да измисля, но съм заимствал елементи от хората, с които съм работил. Имах късмета и шанса да работя с двама от най-добрите треньори в България – Мъри Стоилов и Ивайло Петев. Това мога да направя, оттам насетне всичко е извън моя контрол.