Марин Петков за Efirbet: Искам да вдигна титла и купа с Левски, и да играя в Европа

Едва ли някой в Левски иска да си спомня за миналия сезон, но в него имаше и хубави неща. Едно от тях е налагането на няколко млади футболисти от школата на „сините“. Най-добро впечатление от талантите направи 17-годишният Марин Петков, който вкара и първите си два гола за представителния тим, донесли шест точки от двубоите с Царско село и Ботев Пд. След силните си изяви атакуващият футболист бе поканен в младежкия национален отбор на България и преди дни записа дебют.

Научете повече какво Марин Петков каза за бъдещето си в Левски, за своите мечти със синия екип и за това как ще се стреми да поддържа постоянно добро игрово ниво, за да оправдава големите очаквания.

Марине, през изминалата пролет Вие изиграхте силни мачове за „сините“. Какво е чувството един играч едва на 17 години да е основен футболист в клуб като Левски и какво означава за Вас Левски?

Няма как да си основен футболист в клуб като Левски. Всеки ден трябва да се надгражда. Надявам се с времето да се превърна във важен играч за моя роден клуб.

Какво си помислихте след първите си два гола за „сините“, които бяха с цената на 6 точки?

Бях радостен, защото са ми първите голове. Всеки гол носи увереност и самочувствие за нападателите. Чувството беше приятно, но знам, че пред мен има още много работа за вършене. Трябва да се развивам, а това става с много труд, който съм готов да положа.

Кое Ви прави по щастлив – да вкарвате голове или да ги изработвате?

И двете. Важно е отборът да печели. Няма значение чие име пише на таблото.

С кои от съотборниците Ви се разбирате най-добре на терена?

В Левски има добри футболисти. Разбирам се с всичките си колеги. Те са по-опитни и ми помагат.

Защо Левски не успя да се пребори за баража за Европа?

Заради грешки в мачовете и малшанс. Сезонът беше труден. Направихме много грешни стъпки.

Кое е основното, което изисква от Вас треньорът?

Да правя това, което мога най-добре.

На коя позиция се чувствате най-удобно на терена?

Може би зад нападателя. При юношите играех на върха на атаката. Харесвам и двете позиции.

Какво искате да подобрявате в играта си?

Играта с по-слабия крак. Искам да напредвам във всички аспекти на играта. Физически, тактически и технически.

Ръководителите и феновете на клуба възлагат големи надежди на Вас. Готов ли сте да ги оправдаете?

Надявам се. Големите очаквания не ме плашат.

Какво бихте казали на феновете на Левски?

Благодаря им за подкрепата и да продължават в същия дух. Тези хора ни помогат в най-трудните моменти. Страхотни са.

През другия сезон се очаква един по-силен Левски, очакват се и качествени попълнения. Как един млад играч като Вас ще се бори с голямата вътрешна конкуренция?

Със себераздаване на тренировки и в мачовете. Конкуренцията вдига нивото на всеки в отбора.

Какво искате да постигнете с родния си клуб?

Купа и титла, и да играя мачове в Европа. За целта трябва да се подобрим сериозно.

Разкажете, кой Ви запали по футбола и как станахте футболист?

Брат ми и баща ми са футболни фенове, от тях се запалих, и се записах в школата в Етрополе. После преминах в Левски.

Като малък кои бяха футболните Ви идоли?

Само един е - Кристиано Роналдо. Възхищавам се на неговото трудолюбие и класа. Страхотен спортист.

Кой е треньорът, който има основна заслуга за изграждането Ви като футболист?

Всеки треньор ми е помогнал с познанията си, но най-много Красимир Петров. Той ме привлече в Левски и най-много съм работил с него.

Какъв човек сте в живота и какво обичате да правите в малкото си свободно време? 

Обичам да прекарвам времето си с близки за мен хора.

Вече сте част от младежкия национален отбор, но вратите на мъжкия националния отбор са широко отворени за млади футболисти. Надявате ли се един ден да привлечете вниманието на националния селекционер?

Да. Това е мечтата на всеки един футболист. Всичко с времето си. Всяко момче си представя, че един ден играе за своята страна.

Докъде се простират Вашите мечти във футбола?

Купа и титла с Левски и един ден да играя в първенство от Топ 5 на Европа. Знам, че няма да е лесно, но нищо в живота не идва даром.