Иван Тишански пред Efirbet: Дано доживея български отбори отново да бият европейски колоси

Иван Тишански е сред футболистите, ставали шампиони с ЦСКА и Левски. С „червените“ вдига една титла, но после прави име във футбола с Левски. Превръща се в стожер в защитата на „сините“, два пъти става шампион с тях и три пъти печели Купата на България. Взема също участие в едни от най-големите победи на Левски в Европа, които сега са благ мехлем за раните на „сините“ симпатизанти.

В интервю за Ефирбет Иван Тишански е откровен за това, което не му харесва в родния футбол, признава защо Левски не го прави спокоен и разкрива коя е последната му футболна мечта.

Г-н Тишански, първо да Ви поздравя за прекрасните коментари, които правите на мачовете от Бундеслигата. Надявам се, че Ви остава време да гледате и български футбол?

Благодаря. Естествено, че следя българското първенство, доколкото имам възможност. Но мачовете ги гледам само по телевизията.

Виждате ли някаква промяна в родния футбол този сезон?

Качеството, индивидуално и отборно, се е повишило малко. Виждаме някои от нещата, които наблюдаваме в големите първенства - вдигане на темпото, опити да се играе в атака по-бързо, нелоши комбинации. Въпреки това, все още не ни достига страшно много.

Като бивш защитник, харесва ли Ви играта на българските бранители?

Не виждам нещо, което да ме е впечатлило в защита, като изключим отделни изяви на ЦСКА в Европа. Далеч сме и по този компонент не само от водещите, но и от средноевропейските първенства. За Балканите не знам, тъй като нямам представа за футбола в Гърция, Румъния, Косово, Сърбия и Черна гора.

Пречат ли чужденците на развитието на младите българи?

Прекалено много са чужденците у нас, но дали това е причината да не виждаме много български футболисти, които да не напредват или наистина изостават много? И двете сигурно са верни, аз се колебая кой е последният аргумент, дали не им се дава достатъчно шанс на българите или просто не са готови. Като че ли от нищото искаме нещо да се получи, но няма как да се получи. И в двете посоки нещата продължават прекалено дълго време, така че имаме какво да учим.

Не може да се отрече обаче, че има наши отбори, които разчитат на българи.

Има, разбира се, млади играчи - в Левски, Черно море, Ботев Пд, Локо (Пд), в Славия. Ще ми се да говоря само за българи, но страшно много са причините много от родните таланти да не стават футболисти. Не съм първият, който ще открие топлата вода, но хората, които се занимават с това, знаят защо и как се получава.

Лъч светлина ли е израстването на провинциални клубове, като Локомотив (Пд), Арда и Берое, които поддържат интригата за върха и по всичко изглежда, че два от тях ще завършат в топ 4?

Като цяло, да. Тези три тима ме върнаха към моите поколения, когато имаше силни футболни центрове в провинцията - Русе, Плевен, Дупница, Варна, Бургас, Враца, да не говорим за пловдивските отбори. Във всички тези отбори играеха само българи и дори за Левски и ЦСКА беше трудно да ги победят на техните терени. Това аз наричам здравословна конкуренция. За съжаление демографията и мисленето на младите хора, мотивацията за изява в спорта при младите, като че ли са паднали много ниско днес и нещата се промениха тотално.

Щом качеството не е толкова високо, очаквате ли поне израстване на младите чрез повече мачове под напрежение?

Това е вариант, след като за съжаление качеството не е на желаното професионално ниво. Аз бих се радвал да гледам повечко мачове под напрежение с участието на добри български играчи. Навремето само с българи Левски биеше Аякс, Барселона и Атлетико (Мадрид), ЦСКА също взе скалпа на Аякс, детронираше европейските английски шампиони, надигра и Байерн, Берое победи Ювентус, Ботев (Пловдив) спечели срещу Барселона и Байерн (Мюнхен). Тези триумфи дойдоха, въпреки че заплащането на чужденците в тези чужди грандове беше двайсеторно повече от това на българите у нас. И сега между нас и тях има голяма разлика в заплащането и класите, но бих се радвал, ако доживея такъв момент – наши отбори с български играчи отново да побеждават европейски колоси.

За защитнците в България вече казахте, какво мислите за защитата на Левски?

Засега не ме прави спокоен. Като се върнем назад в недалечното минало, единствено Живко Миланов беше този, който показваше доста неща, които да не казвам, че са в унисон с изискванията на най-големите футболни държави, но беше един футболист, на който се знаеше, че може да разчитат. От сегашните централни и крайни защитници на „сините“ никой не ми е направил някакво добро впечатление. За вратарите да не говорим, за който и пост да говорим за български момчета, за съжаление никой не ме е впечатлил. И става въпрос за дълго време, както в Левски, така и в нашия футбол.

Левски тръгна напролет с победа над Монтана. Това добър знак ли е?

Гледах мача, но като че ли повечето добри и интересни неща дойдоха от отбора на Монтана. Относно победата на Левски, тя не е незаслужена, но невинаги тя определя кой е бил по-добър и кой не толкова добър. Аз изразих мнение за интересни детайли за футбола като цяло в двубоя.

В Левски нещата може да не са наред, но системата за провеждането на първенството му дава възможност да гони Европа, дори и да не е в топ 6. Ще се възползват ли „сините“?

Първо, искам да кажа, че не приемам системата за провеждане на елитното ни първенство. Защо и как се играе точно по този начин, примери достатъчно много, примери, че нещо куца в това отношение. Най-яркият от тях беше преди години, когато един отбор с една победа остана при майсторите, а друг, който има 4-5 победи, изпадна. Има недомислица в цялата история, аз категорично не съм съгласен с тази система на провеждане на мачовете, но има хора, които да решават.

Все пак, може ли Левски да се бетонира на седмото място и да участва в бараж за Лига Европа?

Аз мисля, че в момента Левски с нищо не са показали, че са заслужили да бъдат в Европа, въпреки че ми се иска. Да, аз искам да гледам Левски в Европа, това е единственото положително нещо, което може да се случи.

Дойде ли време да бъде прекъсната хегемонията на Лудогорец?

Не е дошло времето, въпреки че ЦСКА показва апетит за първото място. Но това се дължи и на самия Лудогорец, който не е този, който беше преди 4-5 години, когато безапелационно вземаше титлата, когато безапелационно беше най-добър. Иначе ЦСКА направи добри трансфери, сега със Соу, който, ако е вярна сумата, може би е рекорден трансфер за играч, продаден от България. Валентин Антов пък дано да пробие в Италия. Добро впечатление ми прави и Йомов, който е със страхотен потенциал.

За финал. Могат ли излезлите от младежкия националния отбор футболисти да вдигнат нивото на „А“ националния отбор?

Би трябвало, макар че времето ще покаже. Гледал съм младежите ни, но истината и за тях е една – трябва да се расте в условията на здравословна конкуренция, а такава няма в детските и юношеските години. Друго щеше да бъде, ако имаше здравословна конкуренция в първенствата от най-ранна възраст и тя да продължава при юношите, младежите и мъжете.