Иван Глухчев пред Nostrabet : Неделев има матиращия пас, напомня ми на Зехтински

Иван Глухчев е една от големите легенди на Ботев Пловдив. Като футболист той е част от шампионския отбор на клуба, а като треньор извежда ботевци до среброто в елита и три пъти до бронза.

В интервю за този сайт Иван Глухчев казва кое му харесва в любимия му клуб и кое не му прави добро впечатление, разкрива как е възможно да бъде решен казуса с Неделев и какво означава за него Ботев.

Г-н Глухчев, как видяхте Вашия Ботев през изминалото първенство?

Ще ви кажа нещо, което меко казано ме разочарова в нашето първенство като цяло, а се налага като тенденция. Не знам по какъв критерий се вземат чужденците, но не ми харесва това, което се прави, не само в Ботев. Имам чувството, че се привличат на килограм, вместо да се дава по-смело път на наши млади играчи.

Значи ли това, че фланелката на Ботев е „тежка“ за настоящите му чужденци?

Не мога да кажа, че съм особено впечатлен от тези, които играха за Ботев през пролетта. Аз не съм против чужденците, но само, ако са стойностни и превъзхождат нашите играчи.

Но Ботев е сред отборите, които налагат и свои юноши.

Ето това е хубаво и похвално, 3-4 наши момчетата вече са титуляри. Ботев винаги е бил силен със свои кадри и е зависим от своите кадри. През годините винаги сме налагали и развивали наши момчета, привличали сме, разбира се, и определен брой играчи от други клубове. Надявам се школата ни да продължи да произвежда футболисти за представителния тим на тази прекрасна база.

Какво мислите за новия национал на Ботев?

Харесва ми Наско Илиев. Той футболист с качества, прекрасно е, че откри и головата си сметка за националния отгбор. Като го гледам, си спомням как Антим Пехливанов водеше нашата атака.

Неяснотата около Неделев вълнува и притеснява с основание от месеци ботевистите. Вашият коментар?

Непонятна тема за мен. Необяснимо е и не разбирам това мълчание на ръководството. Не знам какви са ходовете на шефовете - да го продадат и да вземат пари за него, или да го задържат. Знаете, че покупко-продажбите са неизменна част от футбола, който отдавна се е превърнал и в бизнес.

Как може да се реши казуса с Неделев в полза на клуба?

Единствено собственикът може да се наложи и да реши еднолично, да направи така с новия договор на Тошко, че той да остане доволен. Да разбере, че е оценен, а това няма как да е друго, предвид безспорните му качества на футболист и лидер.

Виждате ли нещо в играта на Тошко Неделев от големия Петър Зехтински?

Виждам, да. Тошко има матиращия пас, с който разсича отбраната и извежда свои съотборници на чисти позиции. Тошко е като Петьо - лидер, има и харизма. Много искам да остане, той се намира в златните години за един футболист и ще води Ботев нагоре.

Как приемате доминацията на Локомотив в Пловдив?

Локо е с едни гърди напред сега и аз им пожелавам да продължават по същия начин. Помня какви дербита сме играли с тях, бяха гордостта на Пловдив, сега е същото. Но съм убеден, че Ботев ще си върне славата и рано или късно ще стъпи на краката си.

Г-н Глухчев, ще успее ли съгражданинът Ви Ясен Петров да извади държавния тим от пропастта?

Познавам Ясен, с него съм на „ти“. Той е наше момче, ботевист, не съм му бил треньор, но зная, че е интелигентен мъж, с който е удоволствие да разговаряш. Ние сме много близки, дъщеря ми му е била кума на сватбата, той ми вика бате Ванко. Смятам, че Ясен ще вдигне нивото на националния, но му трябва време и бих се радвал, ако му го дадат.

Кои са силните качества на Ясен Петров?

Освен че му е ясна играта, силата му е, че е диалогичен и има верен подход към хората, с които работи. Дано не се намесят странични фактори, които да му пречат на работата.

Да се върнем пак към Ботев. Бихте ли казали, кои са най-добрите му футболисти, които сте тренирали?

Те не са един или двама. Пет години бях треньор на един голям Ботев, който играеше атакуващ и романтичен футбол, но основите на този отбор ги положихме още преди години с покойния Динко Дерменджиев, на който бях пет години помощник. В този отбор бяха ботевисти - Петьо Зехтински, Славчо Хорозов, Сашо Иванов, Бог да го прости, Георги Славков, лека му пръст, Коце Костадинов, Митко Аргиров, да не изреждам още. С Георги Славков бяхме до последно заедно преди да почине, с Петьо Зехтински и досега сме заедно. С него сме на „ти“, тъй като си допадаме по характер, манталитет и разбирания за футбола.

Спират ли Ви още хора по улиците в Пловдив, както преди?

Спират ме, и то редовно по главната. Няма ден да не ме спират. На всеки обръщам внимание, защото смятам, че аз не съм по-голям от никой. Говорим си за Ботев, обсъждаме и други теми. Радвам се, че отделям внимание на тези хора и ми е приятно, че и те отделят внимание на мен.

Скоро ще е готов Колежа. Ще Ви видим ли там?

По този въпрос ще кажа: Дай боже, да стане колкото се може по-скоро. Човек, обаче не бива да си прави дългосрочни планове, вече съм на години, а и тази пандемия...

За финал. Какво е за Вас Ботев, г-н Глухчев?

Знаете ли, когато Георги Генов-Джогата, лека му пръст, ме взе навремето в отбора като футболист от Велинград, ми каза: Ботев е като троскота, тази жива трева. Колкото повече го скубят, толкова по-дълбоки корени пуска. Това означава, че Ботев го е имало, има го и ще го има. Това е един велик клуб и аз съм щастлив, че останах завинаги свързан  с него.