Европейският шампион в спринта Ричард Килти: Арестуван съм за убийство и отвличане

Днес Ричард Килти е голямата звезда на Великобритания в спринта. Той стана европейски шампион на 60 метра на шампионата в зала в Прага с резултат 6,51 секунди. Горе-долу преди година качи и световния връх под покрив, спечелвайки титлата в Сопот, Полша. Тогава, за разлика от сега, обстоятелствата бяха много по-различни. В Прага той бе фаворит, но 12 месеца по-рано в Полша букмейкърите му даваха шанс едва 33 към 1, че ще спечели златото. Тогава фаворит бе Неста Картър от Ямайка. След 6,49 секунди и 33 крачки обаче светът за Килти се преобърна. Той вече бе световен шампион, а големите пари набързо дойдоха при него.

„Отидох на това първенство със 17 паунда в банковата си сметка. Когато самолетът се приземи обратно във Великобритания, в нея вече имаше 40 000. Това беше бонусът от „Найк“, който федерацията изплащаше на шампионите“, спомня си Ричард пред „Дейли Мейл“, който направи материал за живота му.

Той заведе журналистите и фотографите на изданието до приюта, в който е живял като малък. Той в момента е полуобитаем, а много от прозорците му са заковани с дъски. Скоро предстои да бъде преустроен.

Навремето семейството на Ричард е било бедно и на два пъти за по

няколко месеца то е било принудено да живее в хостели. „Първият път бе, когато бях на пет години и половина. Шест души обитавахме една малка стая. В приюта беше пълно с проститутки, криминални престъпници и наркомани. По стълбищата се търкаляха спринцовки и надрусани типове. Сбиванията с ножове бяха почти ежедневие“, спомня си той.

Някак си семейството му успява да си стъпи на краката и излиза от приюта. Родителите му дори успяват да вземат един пъб и започват да изкарват добри пари. Майка му обаче е алкохоличка, а също така е и пристрастена и към амфетамините. Така парите са прахосани наново.

„Когато бях на 14 години, пак трябваше да влезем в хостел. Тогава осъзнах колко е опасно там, но за радост баща ми беше силен и успяваше да ни защити. Още живеех там, когато станах училищен шампион на Англия в спринта“, добавя Килти.

Той разкрива, че веднъж е бил арестуван по подозрение в убийство.

„Една нощ удариха един човек с бейзболна бухалка и той след това почина. Бях на 150 метра от мястото, където това се случи, но арестуваха мен. Лицето ми бе по всички новинарски бюлетини. Беше много трудно да изчистя името си. Но това не бе всичко. Задържаха ме още един път заради отвличане, за което отново нямах нищо общо“, допълва той.

„Сприятелих се няколко момчета в приюта по това време, но всеки тръгна по своя път. Някои имаха тежка съдба. Един се удави в реката, а друг влезе в затвора за кражба с взлом“ спомня си Килти.

Бащата на Ричард също е бил спринтьор, а след това и културист. Именно той запалва у него тази любов към спорта. Той окачил на стената в стаята на сина си плакат на Силвестър Сталоун от филма „Роки“ и написал, че Ричард също един ден може да мине по този път.

Голям удар Килти понася през 2012 година. Тогава той се готви за домакинските олимпийски игри в Лондон. Той е в изключителна форма, има най-силен резултат сред британските атлети, но шест седмици преди националния шампионат се контузва. Това означава край на олимпийската мечта. Финансирането му е спряно, оттеглят се и спонсорите, и Ричард е на улицата. Принуден е да спи на пода в едно общежитие, пари няма дори за храна.

Това, че не е включен в отбора за олимпийските игри, е огромно разочарование. Връща се при родителите си и започва да работи във фитнес клуб срещу мизерно заплащане. После решава да стане професионален войник към Корпуса на морската пехота и така да скъса завинаги с леката атлетика. Баща му обаче успява да го разубеди и да му вдъхне увереност, че има бъдеще в спорта.

И Ричард отново започва да тренира. Зимата на 2013-а е много трудна. Атлетът няма пари да си плати входа на стадиона, за да бяга на писта и затова тренира по една асфалтова алея в парка. И именно тук той отново започва да вярва в мечтата си. Никой обаче не се интересува от тежкия живот на Ричард, да не говорим за помощ. И тук се намесва съдбата. По някаква странна ирония тя му връща това, което му е отнела преди. Джеймс Дасаолу трябва да бяга за Великобритания на световното първенство в зала в Сопот през пролетта на 2014, но се контузва. Ричард разбира, че това е шансът му, и го използва по най-добрия начин, давайки всичко от себе си. Този турнир в Полша наистина преобръща живота му. Много важен момент в кариерата на Килти е, когато легендарният Линфорд Кристи го поема под крилото си. Той успява да му даде така необходимата увереност в живота. Ричард определя треньора си като огромно вдъхновение, изключителен специалист и невероятен човек. Сега с няколко златни медала на врата си и с наставленията на голям шампион като Кристи, бившият бездомник Килти е готов да покори света за пореден път.