Кубрат и Тервел са потресени от условията, в които тренират в Танзания

Кубрат и Тервел Пулеви посетиха боксов клуб в един от най-бедните райони в най-големия град на Танзания Дар ес Салаам. Двамата раздадоха подаръци на малките споертисти, а след това Тервел разказа за "потресаващите" условия, в които трябва да тренират.

Ето и целия пост на Тервел във Facebook:

Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4$ на ден хора.

Затова занесохме боскови пособия, които да послужата на децата, трениращи бокс в района.

Треньорът се оказа с доста сериозна визитка- Олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г.

На въпрос към него "Какво ти даде държавата, когато спечели Олимпийската титла?" той ни отговори без думи, а с жеста "ръкостискане".

Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийският град- ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.

За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България.

Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.

Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири Странджа, кубинските боксови легенди на живо в София (зала Универсиада) , Олимпийските игри по телевизията и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.

Днес гледайки малките деца, които посетихме се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, език на омразата, усилия, "преглъщане" на ситуации, сваляне на килограми, да те отритват шефове, защото не им правиш "мили очи", а даже назоваваш истините пред медиите, да изтърпиш труден човек.

А защо Тервел Пулев определи мача си срещу Викамепита Мероро като "уличен бой" - вижте в този материал

който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на "малки" хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.

Но всичкото това с една единствена цел!

Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един не лек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!