Световно първенство по футбол 1950: Когато Бразилия потъна в сълзи на 200-хилядния "Маракана"

Дванадесет години – толкова време изминава преди светът да успее да организира ново световно първенство по футбол. То е четвъртото в историята, а домакин е страната, която всеки фен свързва с футбола – Бразилия.

В онези години кариоките все още нямат титла, но никой не оспорва растящата им футболна сила. За бразилците целта на това първенство е само една – спечелването на купата.

Първото световно първенство по футбол след Втората световна война

Шампионатът все още носи белезите на Втората световна война – не са допуснати държави, които са били част от Тройния съюз през войната. Сред тях са големи страни като Германия и Япония, сред тях е и България. Участие отказват още СССР, Чехословакия и Унгария – последните две държави са финалисти в турнира от 1934 и 1938 година. Поканени са всички британски нации, които цели 17 години не членуват във ФИФА – Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Шотландия обаче обявява, че ще играе на световното първенство в Бразилия само ако спечели Турнира на четирите британски нации. Това не става – шотландците са втори след Англия. Оттегляния на отбори има и след завършване на квалификациите – Австрия, Белгия, Турция, Еквадор, Перу и Аржентина – гаучосите заради спор с Бразилската футболна федерация. Така на първенството влизат отбори, които са елиминирани в квалификациите – например Португалия и Франция.

Уникалният формат на Мондиал 1950

Форматът на първенството е уникален – той минава през две групови фази. В първата по план се формират четири групи по четири отбора, като победителите отиват във финална група. Там играят всеки срещу всеки и който спечели най-много точки, взема купата. Заради отказите обаче вместо 16 отбора, в шампионата участват 15 – Англия, Боливия, Бразилия, Индия, Испания, Италия, Мексико, Парагвай, САЩ, УРУГВАЙ, Франция, Чили, Швейцария, Швеция, Югославия. А причината за странната схема е желанието на бразилците да има повече срещи, повече интерес и повече приходи.

Късметът спохожда Уругвай

По време на самия шампионат може да се каже, че Уругвай има най-голям късмет – първо, световният шампион от 1930 година играе в единствената група с три отбора и второ – Франция, която е в групата, се отказва от участие. Така урусите само трябва да бият Боливия и влизат във финалната фаза. Това става лесно – с 8:0. Огромната изненада на първенството, но в негативен аспект, е Англия. Тимът е бил в демонстративен мач с 6:1 сборен отбор на Европа преди първенството и всички считат поданиците на Нейно величество Елизабет II за тотален фаворит. Вместо това САЩ бие високомерните британци с 1:0 във втория им мач, а Испания повтаря упражнението в третия и изхвърля албионците. Двукратният и действащ световен шампион Италия също стяга куфарите след първата фаза – заради загуба с 2:3 от Швеция. Така титлата се решава между отборите на Бразилия, Уругвай, Швеция и Испания.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Реално това се оказва финалната среща, след като бразилската машина премазва със 7:1 Швеция и с 6:1 Испания, а урусите бият с 3:2 Швеция след обрат от 1:2 до 77-та минута и се измъкват с равенство 2:2 срещу Испания, след като отново губят с 1:2 до 73-тата минута.

Без жени и тайнствени ритуали за Бразилия преди Световното

За Бразилия този финал е голямата мечта – цели шест месеца преди турнира тимът на треньора Флавио Коста тренира зад високите стени на католически манастир до Рио де Жанейро. Изолацията е пълна – никакви жени, никакви приятелки, само тренировки плюс много и тайнствени ритуали на индиански шамани. И изглежда това дава резултат – 4:0 срещу Мексико, 2:0 срещу Югославия, 2:2 с Швейцария, като европейците изравняват малко щастливо две минути преди края. А във финалната фаза резултатите 7:1 и 6:1 говорят красноречиво.

"Великата победа", която така и не се осъществи

Бразилия е толкова уверена преди мача с Уругвай, в който и равенство е достатъчно за титлата, че „Журнал ду Бразил” излиза предварително със заглавие „Великата победа”. А вестник „Крузейро” е още по-категоричен „Бразилия победи, ние сме световни шампиони”. Държавата също е готова – за всеки от националите е подготвен автомобил с гравирано неговото име и думите „Вечна слава”. А за Флавио Коста е предвидено депутатско място.

И сякаш всичко върви по план – Фриака бележи в 47-та минута и всичко изглежда в кърпа вързано. Но Уругвай не мисли така – Скиафино изравнява в 66-тата минута, а в 79-тата цяла Бразилия буквално е ритуално разбита – дребничкият голмайстор на урусите Гиджа, който вкарва във всеки един мач за отбора си в турнира и завършва с четири попадения, минава като на парад през бразилската защита и попарва селесао.

Голът, който потопи Бразилия в сълзи

Самият Гиджа разказва интересна история за своя победен гол от 1950 година – през 2000-та година бил в Бразилия и при влизането на границата митничарката, която му проверявала документите, го попитала: „Вие ли сте онзи Гиджа”. „Да”, казал той, „но това беше преди 50 години”. „В Бразилия още помним”, отвърнала тя. Показателно е, че вратарят на бразилците Барбоса след финала е отритнат от бразилското общество и пак през 2000-та година, малко преди да почине, споделя: „В Бразилия максималната присъда за криминално престъпление е 30 години. Аз плащах 50 години за нещо, за което не съм виновен”.

Самоубийства на 200-хилядния финал на "Маракана"

Красноречиви за бразилската футболна трагедия са и спомените на тогавашния президент на ФИФА Жул Риме. Той чества 25 години начело на федерацията. „Изведнъж се озовах сам сред огромна помръкнала тълпа (бел. ред – 200 хил. души гледат на живо на „Маракана” финала). Видях капитана на Уругвай, Варела и скришом му дадох купата, без да има реч”. Трагедията има и не само футболни измерения – дори на стадиона има самоубийства на отчаяни запалянковци, други пък почиват от инфаркт. Но основата на бъдещата бразилска футболна слава избуява точно на този трагичен 16-ти юли, 1950 година. Тогава, слушайки по радиото какво се случва, деветгодишният Едсон Арантес до Насименто се заканва „Аз ще отмъстя”. А футболът ще се запознае с това момче под друго име – Пеле.

СТАТИСТИКА

Бразилия – Уругвай 1:2

Голмайстори: Фриака (47); Хуан Скиафино (66), Алсидес Гиджа (79)

БРАЗИЛИЯ: Барбоса; Аугусто, Жувенал, Бауер, Данито, Бигоде, Фриака, Зизиньо, Адемир, Жаир, Чико

Треньор: Флавио Коста

УРУГВАЙ: Роке Масполи; Матиас Гонзалес, Еузебио Тейера, Шуберт Гамбета, Обдулио Варела, Виктор Андраде, Алсидес Гиджа, Хулио Перес, Оскар Михес, Хуан Скиафино, Рубен Моран

Треньор: Хуан Фонтана

Голмайстор на турнира: Адемир с 9 гола

Зизиньо е избран за Играч на Мондиал 1950

Най-добър играч: Зизиньо

Звездата на домакините Зизиньо печели приза. Той играе на позицията атакуващ халф или на крилото. На първенството Зизиньо вкарва два гола, но завинаги остава в паметта на футболните фенове като изключителен техник. Бразилецът играе еднакво добре и с двата крака, а специалитетът му са отсечените удари при спряла топка, като заради техниката си той успява винаги да им придаде както достатъчно сила, така и дяволска траектория. Самият Пеле казва, че не е виждал по-добър играч в живота си от Томаш Соареш Да Силва, както е пълното име на Зизиньо.

За националния отбор на Бразилия Зизиньо изиграва 53 мача, в които вкарва 30 гола. Той отказва да играе за националния тим през 1958 година, при първата титлата на кариоките, с мотива, че не е честно да заеме мястото на някой само заради името си, тъй като е повикан в последния момент и под натиска на фанатичните бразилски запалянковци. Зизиньо е избран за четвъртият най-добър играч на Бразилия за XX век.

Интересни факти за Мондиал 1950

• Бразилия 1950 е единственото първенство, което се играе само в групов формат.
• Няма друго първенство, на което да има толкова откази за участие по време на квалификации и след осигурено класиране, както и заради забрана – цели 15.
• Най-посетеният на живо финал на световно първенство по футбол е този на Бразилия’1950 – 200 хил. души на стадион „Маракана”.