Какво се случи с отбора на Англия, който "трябваше да спечели Евро 2008", а не се класира?

Това издание на "Какво се случи с..." ще бъде малко по-различно. Няма да говорим за конкретен футболен герой, а за цял състав, свързан с европейските първенства по футбол. И то не какъв да е състав, а един от най-обещаващите такива според анализаторите в началото на новия век.

През януари 2003 г. журналистът на BBC Sport Дан Уорън публикува материал под названието "Защо Англия ще спечели Евро 2008?", като предложи стартов състав на "трите лъва" на турнира. Изненадващо схемата е 3-5-2, а някои от героите не се развиха така, както се очакваше.

Вратарят Крис Къркланд не успя да се пребори за титулярното място в Ливърпул като за 5 години записа само 25 мача. Той беше част от тима, спечелил Шампионска лига през 2004/05, но приносът му за този успех е скромен. След това в кариерата му следваха по-скромни тимове като Уест Бромич, Уигън, Шефилд Уензди. За националния отбор записа едва 1 мач - срещу Гърция през 2006 г.

Като десен халф-бек в схемата е представен Шон Райт-Филипс. В Манчестър Сити синът на Иън Райт игра доста обещаващо и Челси го привлече през 2005 г. за 21 милиона паунда. Българските фенове си спомнят дясното крило най-вече с гола му срещу Левски в Шампионска лига. За три сезона обаче Шон не успя да се наложи и се върна в Сити. Там обаче започна ерата на шейховете и юношата не беше вече нужен. Последваха периоди в КПР и Ню Йорк Ред Булс. С националния отбор Шон все пак участва на Световното първенство през 2010 г.

Рио Фърдинанд се реализира напълно и дълги години всяваше страх и ужас у нападателите във Висшата лига. 12 отлични години с Манчестър Юнайтед, като спечели 6 титли на Англия, два пъти Купата на Лигата и Шампионската лига през 2008 г. Тандемът му с Неманя Видич пък е смятан за един от най-добрите в историята въобще. Той е част от отбора на 20-летието на Висшата лига и Залата на славата на английския футбол и записа над 80 мача за "трите лъва".

Не такъв късмет имаше брат му Антон - той никога не беше повикан в националния отбор на Англия и остана на ниво средняшки отбори от Висшата лига. Записа доста сезони за тимове като Уест Хем, Съндърланд, КПР. Дори закратко поигра под наем в турския Бурсаспор. Кариерата си Антон Фърдинанд приключи в Шотландия за Сейнт Мирън - визитка доста далеч от потенциален европейски шампион.

Защитникът на Блекбърн Мартин Тейлър също не успя да се реализира, като кариерата му мина между Висшата лига и Чемпиъншип, където записа доста мачове още за Бирмингам, Норич и Уотфорд.

Ашли Коул бетонира поста на левия бек в Англия за цели 13 години и изигра 107 мача. Той беше част както от "непобедимите" на Арсенал през сезон 2003/04, така и от всички по-големи успехи на Челси, като триумфира с Шампионска лига през 2012 г. и Лига Европа през 2013 г. Със "сините" спечели 4 пъти ФА Къп и Висшата лига през сезон 2009/10, а два пъти попадна в отбора на годината на УЕФА.

Стивън Джерард беше сърцето и душата на Ливърпул и остана верен на мърсисайдци почти до края на кариерата си. Той вдигна както Шампионска лига, така и Купата на УЕФА, спасява отбора в много трудни ситуации и преживя както възходи, така и падения. Ако не беше онова подхлъзване в мача с Челси, най-вероятно щеше да триумфира и като шампион на Англия. След сезон в ЛА Галакси се доказва на треньорското поприще, като стана шампион с Глазгоу Рейнджърс.

Джо Коул беше част от превръщането на Челси в гранд като пристигна на "Стамфорд Бридж" още в първия сезон на Роман Абрамович. Игра на три световни и две европейски първенства с Англия, но след 2010 г. кариерата му не потръгна - куп травми му попречиха да се наложи в Ливърпул, последва добър наем в Лил и неуспешно завръщане в родния Уест Хем. В следващите сезони Джо опита да се заприлича на себе си в Астън Вила, Ковънтри и дори Тампа Бей Роудис в САЩ, но не се получи.

Дейвид Дън, който е предпочетен в този състав пред играчи като Франк Лампард и Майкъл Карик, записа само 1 мач за Англия през 2002 г. Той се превърна в местна легенда за феновете на Блекбърн с 378 мача за отбора, но в годините, в които трябваше да се развие като футболист лекуваше контузии в Бирмингам Сити. Травмите и израстването на други таланти го оставиха много далеч от националния отбор.

За Майкъл Оуен нещата след 2004 г. също не потръгнаха никак добре - трансферът в Реал Мадрид не се оказа правилен и след 45 мача и 16 гола нападателят облече екипа на Нюкасъл. В продължение на 4 сезона Оуен повече лекуваше контузии, отколкото играеше. След като Нюкасъл изпадна през лятото на 2009 г. изненадващо Оуен облече екипа на вечния враг на родния Ливърпул - Манчестър Юнайтед. За три сезона обаче Оуен игра много второстепенна роля в клуба, а след още един слаб сезон в Стоук Сити той сложи край на кариерата си.

Уейн Рууни пък се превърна в един от най-важните играчи на десетилетието за Англия - счупи рекорда на Боби Чарлтън за най-много голове за Англия (вкара 53 в 120 мача), спечели всичко възможно с Манчестър Юнайтед, като вкара цели 183 гола за "червените дяволи", което е рекорд в история на клуба.  Освен това е единственият играч с 200 гола и 100 асистенции във Висшата лига. В момента е треньор на Дарби Каунти и ще се бори да класира тима в елита.