"Убиха родителите ми и зачакаха мен": Тъжната история на Виктор Моузес от Челси

Сблъсъците между християни и мюсюлмани се случват в Нигерия още от 1953 година насам. За половин век вражда между двете религии и образувалите се около тях секти Нигерия премина през демонстрации, схватки, експлозии, кланета и бунтове с използването на силите на армията. Проблемът остава и досега: през 2019 г. в страната са регистрирани поне 10 случая на въоръжени конфликти с участието на ислямистка терористична група. Според преброяването от 2009 г. 50,5% от регистрираното население на Нигерия са мюсюлмани, 48,2% - християни.

2002 г. Виктор Моузес е само на 12 г. Ходи на училище, след това играе футбол на улицата и си пише домашните. Тогава не е мислил за нищо, просто е живял и се е радвал на живота. Родителите му са популярни хора в малкото градче Кадуна. Бащата Остин е пастор, който сам отваря църква. Майката Жозефина е домакиня, която понякога помага на съпруга си. Ислямистките радикали ги нападнали в дома им и ги убили. Моузес оцелява, защото в този момент играел футбол на поляната.

Първите дни след случилото се момчето живее на улицата, след това приятели го подслоняват за един ден. По-късно той разбира, че убийците са го чакали, но след като не се е прибрал, са запалили къщата. Моузес се скрил при чичо си. Две седмици по-късно чичо му му издейства статут на бежанец и го изпраща в Англия, за да е по-далеч от религиозните сблъсъци.

"Беше ми все едно. Нямаше ги родителите ми и светът загуби смисъл за мен. Чичо каза, че в Англия ще ми бъде по-добре. Но на мен не ми пукаше: спокойно оставих приятелите си, него, всичко", казва той.

Много години по-късно националният отбор на Нигерия, където Моузес е лидер, провежда мач в Кадуна. Той отказва да отиде там. "Не, още не съм готов. Болката в душата ми не е стихнала. Не знам ще мога ли някога изобщо да отида там", споделя футболистът.

Първоначално и животът му във Великобритания не тече леко. Той почти не знаел английски език. Съседските деца често му се присмиват. "Веднъж се прибирах от магазина и някакви тъпаци ме атакуваха. Един от тях ми каза да напусна града (живеех в южната част на Лондон), кресна ми нещо и ме удари по лицето. Не казах нищо на родителите си, но избягвах тази компания още няколко месеца". 

Напуснал първото си училище, също заради английския. В другото школо той мълчаливо усвоил езика и почти с никого не разговарял. Новата атмосфера го потискала психически и дори не му позволила да се запише в отбора "Космос 90". Той няколко пъти ходил на тренировки и мачове, но гледал всичко от трибуните, защото се притеснявал да отиде при треньора. Помогнал осиновителят му: той отива при треньора и казва, че в Нигерия Моузес е играел футбол. Така започва футболната му кариера.

Треньорът на "Космос 90" Тони Лоизи първоначално го пуснал в защита, където той се представя прилично, но не е достатъчно уверен. После го слага в центъра на терена, но и там е същото. "Слушай, казаха ми, че си играл футбол. Къде ти харесва най-много", запитал Лоизи. "Сър, най-ми харесва на фланга на полузащитата", отговаря Моузес. "Е, защо досега мълча?", отвърнал треньорът.

Лоизи разказва, че след това Моузес превъзхождал връстниците си. "Той излизаше срещу вратаря, преодоляваше го два пъти, вторият път за унижение, и вкарваше. Веднъж го попитах в коя школа е играл по-рано. Когато разбрах, че на улицата, бях зашеметен", признава той.

Кристъл Палас забелязва Моузес на училищно отборно състезание. Виктор отхвърля първото и предложение, защото не знае какъв е отборът, който се интересува от него. Вторият път за статута на тима му обяснява сам Лоизи. "Слушай, това е готин отбор. Няма да се обидя, ако отидеш там. Това ще бъде повишение", казва треньорът.

И Моузес напуска. Когато става професионалист, често посещава Лоизи. Нарича го свой "първи футболен баща". Вторият е Антонио Конте. След Уигън Моузес се утвърди в Челси само при Конте. Сега те са заедно в Интер. 

Източник: Gol.ru