Как се променяше Европейското първенство по футбол през годините?

Европейското първенство по футбол ще е второто в историята, в което ще участват 24 отбора от Стария континент. За своята над 60-годишна история обаче форматът на европейското се е променял доста пъти, за да даде шанс на възможно най-много тимове да покажат какво умеят и да се борят за трофея.

При създаването на турнира квалификациите се играят по Олимпийска система – мачове на разменено гостуване. За финалите на турнриа се класират последните 4 отбора., които играят в страната-домакин. Този формат е много близък до познатия ни от европейския баскетбол Final Four с малката разлика, че на Евро 1960 срещите се играят в два града – Париж и Марсилия. Разбира се при само 4 участници е адски трудно да преминеш квалификациите и поради тази причина отбори, които постигат силни резултати на световни първенства (например Полша) години наред не успяват да дебютират на европейски финали.

В квалификациите за Евро 1968 е въведена групова фаза, като от всяка група излиза победителят. След това се играят елиминации на разменено гостуване, чиито победители се класират за финалнаа четворка. В тези квалификации България отпада от Италия в последния квалификационен кръг, който е равносилен на ¼-финал. Поради спецификите на системата обаче никъде няма да срещнем, че сме били на ¼-финал, а че не сме се класирали. По това време домакинът не се класира по право, макар че всеки домакин е успявал да се класира за финалите чрез квалификации.

Първото разширяване на финалистите се случва на Евро 1980 – вече 8 отбора спорят за трофея, а домакинът се класира без квалификации. Групите са намалени на 7, като отново победителят във всяка се класира. Финалният етап се променя, като отборите са в две групи по 4 тима. Победителите в групата играят на финал, докато заелите вторите места се съревновавават в „малкия финал“ за трета позиция. Евро 1980 е обаче единственото първенство с 8 участници и мач за трето място. Малкият финал отпада и от Евро 1984 нататък няма мач за трето и четвърто място, а са въведени полуфинали.

След разпадането на СССР и Югославия и увеличаването на държавите в Европа за Евро 1996 вече се класират 16 отбора – четири групи по четири отбора и елиминации, започващи от ¼-финал. Групите в квалификациите са осем, като се класират първите отбори, както и шестте най-добри втори. Двата втори отбора с най-малко точки играят бараж за класиране. Членовете на УЕФА обаче продължават да се увеличават с развитието на футбола в малки страни като Андора или Фарьорските острови и така в квалификациите за Евро 2000 вече има 9 квалификационни групи и вторите отбори играят баражи. Тъй като Евро 2000 е в Белгия и Нидерландия и има две домакински квоти, тогава вторият с най-много точки (Португалия) се класира директно.

Баражите между вторите отбори в квалификациите отпадат за цикъла за Евро 2008 – групите са намалени до 7 и първите два отбора се класират директно, като това е направено отново като съобразяване с факта, че две страни са домакини – Австрия и Швейцария. За Евро 2012 обаче баражите са върнати, а групите са 9. Вторият отбор с най-много точки отново се класира директно.

Евро 2016 беше първото в историята с 24 отбора, като в елиминационната фаза се добавиха 1/8-финалите. В шест групи по 4 отбора се класират първите два, както и четирите най-добри трети тима. Квалификациите също вече дават повече шанс за класиране – първите два тима получават директен път на еврото, както и третият с най-много точки. Останалите трети в квалификционните групи отиват на бараж.

За да вкара в употреба и новото си изобретение – Лигата на нациите, УЕФА отново прави промени в квалификационния цикъл: баражите за класиране не са между третите отбори във всяка група, а зависят от потоците в Лигата на нациите и резултатите там. Благодарение на това Унгария, която завърши четвърта в квалификационната група, успя да се класира за Евро 2020.

През годините УЕФА доста пъти е адаптирала формата според условията и развитието на самата игра и със сигурност той тепърва ще продължи да се променя, за да може всяко първенство да се отличава от другото и да остане в съзнанието на привържениците с нещо автентично.