Диего Армандо Марадона – спомен далеч отвъд смъртта

Вестта за смъртта на Диего Армандо Марадона ме застигна вчера вечерта – след като бях взел детето от детска градина, бях минал през традиционните софийски задръствания, бях преодолял напъните на най-хубавото ми наследство да ходим на люлките, бях минал през процедурата по къпане, оправяне, малко отсрочка да се пуснат детските, за да не гледа много телевизия. Тогава седнах да видя какво се случва по света и ударът дойде.

Марадона е един от първите ми футболни спомени – от Италия’1990 година. Това остава най-романтичното световно първенство по футбол, което съм гледал, макар че обективно погледнато трудно може да се нарече зрелище. Но през детските очи е друго – както е друго с Диего Армандо Марадона.

Всеки, който го е гледал, знае – той не се назовава по друг начин, освен Диего Армандо Марадона или само Марадона. Не може да е Диего Марадона. Няма друго обяснение, освен магия.

През 1990 година Марадона беше суперзвезда – като Меси и Роналдо на квадрат. В Неапол той беше Бог – и как да е различно! Вие представяте ли си сега да дойде един футболист в Етър Велико Търново например и да ги направи шампиони? Представяте ли си сега един футболист да донесе световната титла на страната си – с такава игра във всеки мач, че друг просто да не можеш да видиш? Няма друг случай в световния футбол като Мексико’1986 година, в който да беше показано, че футболът може да не е колективна игра.

В Италия'1990 година Диего не блестеше така – там вратарят на Аржентина Гойкоечея беше дори по-големият герой, с поредица от спасени елиминационни дузпи – срещу Югославия, срещу домакина Италия. Но безспорно аурата на Марадона още работеше и аржентинците стигнаха до финала, след като с цялостната си форма изобщо не заслужаваха. Достатъчно е човек да види как Дон Диего се подигра с целия отбор на Бразилия на осминафинала, за да изведе брилянтно Клаудио Каниджа за единствения гол в срещата, за да е наясно кой кой е. А сълзите му след загубения финал с германците ме научиха какво е мъка.

През 1994 година, когато Аржентина беше в нашата група на Световното в САЩ, новината за допинг скандала с Марадона беше истинско облекчение. Отговорно твърдя, че без този скандал нямаше да го има българското чудо. Аржентиците бяха с изтръгната душа и неслучайно отпаднаха още в следващия мач.

Сега, когато Дон Диего вече е на небето, си спомням всичко това, но и мисля за още нещо – с годините нещата от живота като смъртта те карат да осъзнаеш какъв е пътят. Няма значение колко живееш, а как – Диего Армандо Марадона живя като футболен бог. Има хора, които просто са повече от другите. Дай Боже всекиму! А Марадона ще го запомня с клипа, в който тренира насред най-голямата кал, която съм виждал на футболен терен - затова е толкова велик!