Ако попът се напива, селото не изтрезнява: Гонзо, взимай 235-те клуба и си действайте

Изглежда сякаш за мнозина изборът на Георги Иванов - Гонзо за президент на Българския футболен съюз бе разочароващ. Наистина ли, скъпи читатели, разграничаващи се от 235-те клуба, коронясали новия крал на футбола ни? Нима още нещо може да ви разочарова в българския футбол след всичко случило се, което дори няма как да бъде изброено в цяла книга, камо ли в едно изречение тук и сега?

Разочарование от БФС ли?

Каква ирония само е, че промяната за БФС, която започва с Гонзо (самият той обяви, че следва такава, Йордан Лечков също го вярва, а и явно не само те), идва по толкова идентичен начин, по който и последният успех на Борислав Михайлов. На предния Конгрес Михайлов бе избран с 50% + 1 от гласовете - което е минимумът, за да няма балотаж. Сега се случи същото.

Не намеквам за някаква теория на конспирацията - в никакъв случай, просто наистина е иронично. Екипът на Димитър Бербатов също си го каза в прав текст - нямаше нищо нередно в този Конгрес - просто клубовете си искат този ръководител, който е успял да ги убеди, че е правилният избор за българския футбол. Видя се разочарованието в "трите коня" - как три години вървят и обясняват как ще помогнат на клубовете и на футбола ни, а накрая Гонзо ги "убеди" за два-три месеца. Явно е много добър оратор. Това със сигурност бе и краят на Бербатов и Петрови в тази им формация за тази им цел - те самите го признаха.

При речите на кандидат-президентите преди избора на делегатите на Конгреса Гонзо обяви, че ще показва с действия, не с думи (с които е убедил клубовете). По-скоро прочете. Забелязахте ли, между другото, че единствено Георги Иванов не отлепи този поглед от листите, които си бе приготвил да чете? Срам да погледне нагоре? Едва ли! Незнание на това, което трябва да говори? Можем само да гадаем. Но явно и с действия е толкова добър, колкото и с думи, щом ще разчита на това. А щом така лесно убеди делегатите с думи, то от действията... можем да очакваме големи успехи за българския футбол.

Разочарованието се изчерпа отдавна. Трябва да потърсим нова дума, много нови думи. Дори и апатията сякаш вече не е правилната, защото годините ѝ отминаха - бе видно на "кървавия протест". Революция - очевидно и тази дума не помогна. Тя също бе заличена от речника "БФС". Може би думата е... пиянство?

Кажете "не" на пиянството: Инициатива срещу БФС

Дългогодишният ръководител бе толкова щастлив с нея години наред. Дори след раздялата с него - пиянството продължи от 235 клуба и някои и друг бивш или настоящ (ако изобщо има разлика) ръководител в родната централа.

"Ако попът се напива, селото не изтрезнява" - каква хубава българска поговорка. Селото покрай БФС може и да е опиянено вече дълги години, но до Пиянството на един народ няма да се стигне - никога. Думите ще се сменят, но "пиянство" никога няма да е етикетът за българския футболен привърженик. Нека засега все пак се задоволи с "разочарование", позволено му е. Както и чаша алкохолна напитка, но не и пиянство.

Между другото - наобратно поговорката звучи все така актуална: "Ако селото се напива, попът не изтрезнява".

Автор: Кристиян Иванов