Разочарования, лъжи и безценно обаждане - как един кубинец се превърна в български син

Ако в Куба знаеха как да управляват огромния си ресурс в спорта, сега Хавиер Ибанес Диаз щеше да твори поредната славна история на страната в бокса. За радост на България обаче, все още не е дошъл деня, в който Острова на Свободата все още е далеч от прозвището си. А 28-годишният боксьор живее втори живот в спорта, благодарение на своя треньор и своята нова родина. 

Ибанес е първият български медалист на Олимпийските игри, а зад този успех се крият години на упорит труд, неочаквани ходове от президента на боксовата федерация и странно стечение на обстоятелствата, което прати Ибанес от Куба през Турция до България. 

Да, ако не беше излъган и в южната ни съседка така, както са го направили в собствената му родина, сега 28-годишният ас със светкавични ръце можеше да е спечелил медал за Турция. За наше щастие, той го стори за България - втората му родина, която му даде втори шанс в бокса. 

Отказването от спорта и турската епопея 

Защо втори шанс в бокса? Причината се корени в кубинския национален отбор, за който Ибанес се състезава, след като печели медал от Младежките олимпийски игри. 

"След успехите влязох в мъжкия национален отбор, където изкарах една година. И тогава дойде и най-трудното ми решение да оставя бокса настрана. Видях неща, които изобщо не ми харесаха, и това ме накара да спра с любимия ми спорт, когато бях само на 19 години", обяснява Хавиер. "Не мислех да се връщам изобщо в залата. Една година не тренирах нищо, стоях настрани. Бях категоричен, че няма да се боксирам", споделя още той в интервю преди няколко месеца за "24 часа". 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Тогава се появява предложението от Турция и той заминава за южната ни съседка, надявайки се че ще намери правилното място за завръщане към бокса. Уви - там също е излъган. Условията са коренно различни от това, което му е обещано, а разочарованието е пълно. Тогава идва съдбоносния момент - обаждане от България, което променя живота му. 

Треньорът Жоел Арате, който също е кубинец и има интересна история, довела го в България през 2014 година, предлага националния ни тим и България като спасителен пристан за Ибанес. И кубинецът се съгласява, а с помощта на Красимир Инински идва в България, а след това става и гражданин на страната. 

Завръщането в бокса, но за България 

Самият Ибанес признава, че в началото му е много тежко, защото чувства, че е изгубил най-силните си години, когато е бил далеч от бокса. Историята показва, че през 2017 той има епизодични битки, а за пръв път от 2016 година започва да се бие редовно през 2021 година - 3-4 години, и то в пика на силите му. 

Въпреки това, след като почва тренировки в България (2020 година), той постепенно се завръща към най-добрата си форма. През 2021 година бива ощетен жестоко на Световното първенство, но успехите не закъсняват, като за България печели златен медал от Европейските игри, както и бронз и сребро на Европейско съответно през 2022 и 2024. 

Най-големият му успех обаче е медалът от Олимпийските игри, чийто цвят все още е неизвестен. Въпреки че не е фаворит в своята категория, Ибанес се чувства идеално - така, както се е чувствал преди 10 години, докато бие всичко наред по пътя към световна и олимпийска титла за Куба. 

"Сега вече се чувствам много добре и чувствам България като втора родина. Смятам, че съм в много добро състояние. Разбира се, през 2013 и 2014 бяха най-силните ми години, когато станах световен и олимпийски шампион. Паузата ме върна назад в развитието ми, но сега отново се чувствам в онази кондиция, която ме направи шампион. Спечелих важни състезания - европейските игри, европейската купа, което ми носи самочувствие и увереност, че тази година ще е моята". 

От пътя на разочарованието и категоричното отказване до формата на живота си. Хавиер Ибанес е във формата на живота си - вторият си спортен живот, който тече под флага на България.

Хареса ли ви историята на Хавиер Ибанес? В събота вечер България имаше още един знаменит успех - Валентина Георгиева се класирана 5-то място във финала на прескок, а историята на Валя е изпълнена не с една, а две тежки контузии, но и много любов към един от най-неблагодарните спортове.