От хегемон до преследвач: Шокиращата причина Лудогорец да се окаже в такава позиция
596 0
Съвсем доскоро, Лудогорец беше еталон за постоянство и доминация в българския футбол. Титлата изглеждаше като формалност, а конкуренцията – крачка назад. Днес обаче картината е различна. Разградчани вече не диктуват темпото, а се оказват в ролята на догонващ спрямо Левски. И това не е случайно - дълги години скамейката на "орлите" помагаше на тима да се представя на високо ниво, но изведнъж нещата се промениха.
Защо Лудогорец отстъпи инициативата на Левски в шампионата?
Промяната започна постепенно, но стана видима заради треньорските рокади. След периода на Руи Мота отборът започна да губи част от своята ясно изразена идентичност. Португалецът залагаше на по-директен футбол, бързо преминаване през зоните и висока интензивност – стил, който понякога носеше резултати в Европа, но често оставяше отбора уязвим в защита, а и избяга от ДНК-то, което Кирил Домусчиев иска да вижда - постоянно притежание на топката и контрол над игровите събития.
Още: Кирил Домусчиев моделира "страшилище" в Лудогорец, което ще тормози цяла Европа

С идването на Пер-Матиас Хьогмо се забеляза отчетлива промяна. Норвежецът наложи по-контролиран стил – повече владение на топката, по-плавно изграждане на атаките и по-голямо търпение в последната третина. На теория това трябваше да направи Лудогорец по-ефективен и зрелищен за наблюдаване. На практика обаче се появи нов проблем – липсата на острота и решителност пред гола.
В годините на доминация отборът печелеше не само с класа, но и с темпо – агресивна преса, бързо връщане на топката и постоянен натиск. В момента тази динамика се вижда по-рядко. Отборът изглежда по-предпазлив, което го прави по-лесен за спиране от съперниците, а умората от дългия сезон само допринася за негативните резултати като тези с Черно море, Локомотив Пловдив и Ботев.

Не бива да се подценява и кадровият въпрос. Лудогорец продължава да разполага с качество, но липсват онези ясно изразени лидери, които в трудни моменти могат да се нагърбят с това да "вдигнат" отбора. В миналото такива фигури бяха гръбнакът на успехите – играчи като Дяков, Моци и Марселиньо, които водеха тима напред, дори когато изглеждаше невъзможно.
В същото време конкуренцията вече изглежда по-подготвена. Левски показва по-голяма стабилност и умение да печели "задължителните" мачове – нещо, което дълго време беше запазена марка именно на "орлите". Това обръща ролите и поставя разградчани в непривична позиция. Сега работата на норвежкия специалист е да спечели максимално много точки в плейофите, но вече съдбата на "зелените" зависи много и от техните конкуренти.
Още: Най-големият кошмар на Кирил Домусчиев в Лудогорец се задава с пълна сила
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
