Маските на Домусчиев падат една по една

Не е хубаво да лъжеш, защото на лъжата краката са къси. Тази поговорка я забравят всички нови „звезди” на българския икономически и политически небосклон. Забрави я и новият председател на УС на КРИБ Кирил Домусчиев.

Домусчиев има славата на успешен бизнесмен. Заедно с брат си Георги държи бизнес, който е доста разностранен – от производство на лекарства та до футбол. Точно покрай футбола и „Лудогорец” той се прочу в обществото. И вече търси нови и нови сфери – така, както се случва с всеки голям бизнесмен.

За търсенето на сфери – нищо лошо. Но разказите на г-н Домусчиев и анализите му по сериозни икономически проекти предизвикват доста въпроси.

Първо – „Южен поток”. Според куп изявления, включително и веднага след като говори за проекта, г-н Домусчиев така си е структурирал бизнеса, че с обществени поръчки не се занимава. Чудно тогава защо „Адванс Инженеринг” участва в скандалния десетдневен търг за строителството на газопровода на българска територия. Търг, който почна точно преди миналата Коледа и завърши пет дни след Нова година. Търг, който беше една от причините да бъде заведена наказателна процедура от ЕК за „Южен поток”. И търг, в който фирмата на Домусчиеви се класира с документацията – за разлика от много други авторитетни компании, предимно чужди, които не успяха. Победител не беше "Адванс Инженеринг" - кой знае за следващия път обаче, явно опити да се участва в обществени поръчки от семейство Домусчиеви има.

Второ – за шистовия и конвенционалния газ. Вчера правителството направи първата стъпка към търсенето и добив на газ от шелфа на Черно море. Там се говори за конвенционален газ. Но въпросът с шистовия газ още си стои – и Домусчиев показа апетит към него. Не е лошо, но си има мораториум и ако той се вдигне само заради бизнес апетити – без обосновка, без представена безопасна технология, без риск да се замърсят подпочвени води в Добруджа, то такива като Домусчиев няма да се различават в интересите си от такива като Путин – всичко за мен, за другите ...

И трето – Лудогорец продължава да се дава за пример във футбола ни. Разградчани влязоха в Шампионската лига, взеха победа там, направиха и равен с „Ливърпул”. Бляскава повърхност като за българския футбол. Обновеният стадион на разградчани обаче се прави с обществена поръчка – от ЕИС - Строителна компания" ООД - София . А Домусчиев все набляга как бизнесът му странял от държавата, за да няма възможност за рекет. Как така страни, когато негова фирма се намеси в разпределението на най-големия енергиен проект в новата история на България? Как страни бизнесът на Домусчиев, когато „Лудогорец Арена” се обновява по обществена поръчка, а не с частен инвестиционен проект? Г-н Домусчиев не бяга толкова много от държавата, колкото говори. И възниква въпросът защо ли – по негови думи, преди 2004 година, политическа партия го изнудвала, за да не му пречи на бизнеса. За след 2004 година вече не е много ясно – уж не било така. Тогава защо напоследък все започва интервютата си в качеството си на шеф на КРИБ с думите „Не искам да правя четки на Бойко Борисов, но той показва характер и натрупа опит”? Ще видим, особено когато разберем кой коя обществена поръчка печели. Следвайте парите и няма да сбъркате – максима, стара като света. Защото смяната на едни олигарси с други не промяната на системата, заради която миналата година имаше толкова протести.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

За финал - по големи проекти, с обществени поръчки, независимо руски, американски, български и каквито щете, гражданското общество иска следното: Всички параметри по проекта да са предварително ясни и публично достъпни - финансови, технически, екологични и т.н. Да е ясно какво се прави, защо се прави, каква е ползата за България, какви ще са разходите и кой ще ги плаща, какви ще са приходите, каква ще е печалбата, за колко години ще се изплати начинанието, има ли рискове за околната среда и т.н. Да се проведе широка обществена дискусия, а ако трябва - и референдуми (национални, местни). Да е ясно, че като се каже "проектът струва Х милиарда", то проектът струва Х милиарда, а не се оскъпява всеки месец и не се добавят тихомълком разни анекси с допълнителни условия. Да са ясни и прозрачни всички законови процедури, да се спазват и да се контролират изкъсо. Да са напълно прозрачни всички обществени поръчки по проекта и да е ясно кой участва, кой печели и защо печели.