Един за всички или всички срещу него

Откъдето и да го погледне човек, класирането на Лудогорец в групите на Шампионската лига би трябвало да направи българите поне малко по-горди.

Всъщност - доста по-горди, защото подобно нещо не се е случвало никога на това равнище. След три дни ровене из необятните простори на интернет успях да открия още два сучая, в които полеви играч е заставал на вратата за дузпи след края на редовното време. Единият е от първенството на Бразилия през 1988 година, другият - на шампионата на Азия за юноши до 19 години.

Но това, което направи Козмин Моци срещу Стяуа - вкарана дузпа и спасени две в плейоф за влизане в групите на Шампионската лига, осигурени минимум 8,6 милиона евро плюс жадуваната от поне три поколения фенове визита на Реал (М) в София, която ще е първа след 1979 година, направо изстреля никому неизвестния допреди няколко години Лудогорец във всички световни новинарски емисии. И България заедно с него.

Второто влизане на наш отбор в Шампионската лига е поредното доказателство за съществуването и в спорта на прословутия "български модел", така добре описан от, светла му памет, Станислав Стратиев. Ще цитирам: "Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко".

България имаше двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне, без да има читава пързалка. За да стане уж такава, един спортен министър, иначе професор по филология и специалист в скритата предикация, аха да даде 41 милиона лева от нашите пари.

България има в последните четири години двама полуфиналисти на "Уимбълдън" - най-престижния турнир по тенис в света, без да има нито един затревен корт. България има национален волейболен отбор, който има четвърти места на обсолютно всички турнири - олимпиади, световно и европейско, а допреди три години нямаше зала, която да отговаря на изискванията за мачове на световно равнище.

България има също така двама световни шампиони по шахмат, претендент за най-престижната титла в световиня професионален бокс и още, и още, при положение че държавата като цяло не си мърда пръста да направи нещо за базата, за децата, за зрителите...

Защо тогава да се учудваме, че и във футбола с Лудогорец се получава така. Само при българския модел може един отбор да играе на близо 300 км от града, в който се базира, а по трибуните да има повече зрители, отколкото е населението му, както стана в мача срещу Валенсия тази пролет.

Само при българския модел може един отбор да смени трима треньори за три години и това да не се отрази на резултатите му. Или по-скоро - да се отразява всеки път положително. Само при българския модел може на български стадион българи да скандират по адрес на други българи "турци сте".

И разбира се, само при българския модел може да се получи така, че един румънски защитник да спаси две дузпи на свои сънародници, за да докаже правилността на поговорката, че "власите се давят на края на Дунава".

В нормалните държави, където българският модел не действа, направеното от Лудогорец ще бъде възприето еднозначно положително. У нас това е поредният повод за разделение. В момента всички хора, които много или малко се итересуват от футбол, са разделени на две.

Едните смятат, че наистина отборът от Разград, който допреди 5 години даже нямаше професионален статут, е национална футболна кауза. Каквото и да си говорим, много от хората, които обичат истински футбола, искат да виждат как подкрепяният от тях отбор побеждава. А в момента побеждава единствено Лудогорец. При това победите над отбори като Зимбру и Дьошдьор, отстранили тази година съответно ЦСКА и Литекс, даже не ги брои за положителен баланс.

"Зелените" от Разград взеха скалповете на Партизан (2 пъти), Айндховен, Лацио, Стяуа, а сега се облизват и за нещо много по-сериозно. Така че най-нормалното нещо на света изглежда българите да подкрепят българския отбор в Шампионската лига.

Но това е така само според някой друг модел, а не според българския. Представители на двете основни групи, определящи над 60-годишния футболен антагонизъм в България - ЦСКА и Левски, посрещнаха на нож успехите на Лудогорец. Донякъде реакцията им е определена и от кризата на собствените им клубове. В Борисовата градина по традиция никога не са наясно на кого точно дължат пари, а дори и след като му платят - дали няма да има претенции от страна на някой от десетките посредници, агенти и мениджъри. При "сините" пък управленско-собственическата криза преля в игрова и през юли привържениците се кръстеха да не се откаже някой от участниците в турнирите, което със сигурност щеше да разшири географията на европейските унижения на тима от стадиона в кв. "Сухата река".

Но въпреки собствените проблеми "червени" и "сини" аристократи не могат да простят "нахалството" на трикратния първенец на България. Един път, даже два пъти преглътнаха шамарите, които им удряше Литекс на Гриша Ганчев.

Шампионският требъл на тима от Делиормана обаче, гарниран с две суперкупи, две купи на България, приличчен европейски авторитет и учасите в Шампионската лига, дойде в повече на така наречените грандове.

Разбира се, собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев направи немалко, за да предизвика негативна вълна от отношение към клуба си. като се започне от разни странни изпълнения с гостуващи запалянковци в Разгад, мине се през няколкогодишна липса на отсъдена дузпа срещу отбора и се стигне до размахвне на пръст, което би могло да бъде разбрано като последно предупреждение за уволнение, към коментатора на мача с Партизан за недостатъчен патриотизъм. Ще отворя една скоба - очевидно забележката бе разбрана правилно, след като чужди медии пуснаха запис от реакцията на коментаторите на мача със Стяуа. Сравнително умерени коментатори определиха фалцета на Алекси Сокачев като "първи опит за раждане в националния ефир от стадион "Васил Левски".

Разбира се, обясненията на "синята" част от футболна България, че изкуствено създаден отбор, зависещ единствено от капризите на чорбаджията, не може да се сравнява със стогодишната икона, носеща името на Апостола на свободата, изглеждат забавни с алогичността си. Та нали участието на Левски в Шампионската лига се дължи именно на такъв чорбаджия, при това изгонен от страната като заплаха за националната сигурност.

Не може да се очаква от отбор на (практически) 6-годишна възраст и от град с 33 000 население за това време да култивира привърженици като за един век.

От ЦСКА пък се чувстват обидени: а) защото Кирил Домусчиев нарече онези, които викаха за Стяуа в сряда, "бедни души"; и б) защото бил в управата на "червените", но се дръпнал, след като усетил накъде върви клубът под ръководството на "Титан".

В крайна сметка всеки има право на мнение, но две неща са безспорни - Лудогорец прибира 8,6 милиона евро минимум, а Кирстиано Роналдо идва в България. Както биха казали комшиите отдолу, берекет версин.