Дан Битон - хипнотизаторът на топката, който мечтае да играе като Меси

Лудогорец това лято се подсили с много силни футболисти, като резултатите не закъсняха - класиране в групите на Лига Европа, първото място в efbet Лига и нито една загуба досега в първенството. Един от играчите в зелени фланелки, които правят най-силно впечатление, е израелецът Дан Битон. Той вече има 2 гола в шампионата ни, 2 в Лига Европа и 2 асистенции в efbet Лига.

Животът на атакуващия халф досега обаче не е бил лесен. Дан остава без баща на 4-годишна възраст, след като Моше Битон получава инфаркт и майка му сама трябва да отглежда трите си деца. "Баща ми почина, когато бях на 4. Понякога имам проблясък от спомени с него, но нищо повече. Беше ми много трудно да се развивам във футбола с всички родители наоколо. Татко отиде при приятел в Нетания и не се върна. Бях малък, трето дете. Почти нищо не помня за него. Казват ми, че много е харесвал футбола. Той не беше играч, но вероятно е искал едно от децата му да бъде футболист. Майка ми ни отгледа сама, беше ни майка и баща едновременно. Всяко дете иска да има баща, да го подкрепя, да го придружава. Но мама беше там, за да ме защити и да ми помогне. Израснах в тази трудност и се научих да оцелявам и да се справям. Мама беше до мен и винаги ще съм ѝ благодарен за това. Ето защо наистина искам да успея и да реализирам целия си потенциал, за да се гордее с мен", споделя Битон миналата година.

Затова не е толкова странно, че през сезон 2017/18, след поредния мач, в който неговият Ашдод не успява да запише победа - у дома срещу Макаби Хайфа, хващат Битон да плаче в съблекалнята. Още повече че той е можел да донесе успеха на своя тим в последните минути, но е пропуснал. "Футболът е нещо голямо за мен и го приемам малко по-трудно, отколкото понякога трябва. осъзнавам го. Искам да постигна нещо във футбола. И когато това не се случва, ме боли. Знам къде мога да стигна", споделя атакуващият халф след мача. Запитан дали за първи път реагира така след мач, Дан отговаря утвърдително. "Усещах, че можех да играя по-добре в този мач и като цяло. Струпа ми се", споделя той.

Битон прави първите си стъпки във футбола в Макаби Беер Шева, а когато става пълнолетен, преминава в Апоел Беер Шева. За този тим дебютира при мъжете на 19-годишна възраст. Очакват го обаче само още 10 мача в първия тим, което го огорчава и го кара да търси повече игрова практика в Ашдод. Още когато е много млад обаче изпъква "начинът, по който хипнотизира топката". За него казват, че е бил кльощав човек със страхотен ляв крак, който минава покрай съперниковите играчи, сякаш са конуси.

Израелецът пристига в Ашдод през септември 2016 година, първо под наем от Апоел. Само след година Ашдод активира опцията за откупуване и взима правата на играча. Журналисти и фенове се чудят как се решава на тази крачка. Една от причините за почудата им е фактът, че Апоел е сред лидерите по средна посещаемост на мачовете си в Израел, а Ашдод е далеч зад тях по този показател. 

"Можех да остана в Апоел Беер Шева, но исках да играя колкото се може повече. Разбрах, че в Ашдод ще играя повече и реших да остана там. Феновете в Беер Шева наистина ме харесват и знам, че бяха разочаровани, че преминах в Ашдод. Но целите на Апоел са много високи в първенството и Европа и е по-трудно да се интегрират млади футболисти. Не се опитвам да докажа, че са сгрешили за мен. Наистина знам какво струвам и не ме интересува толкова какво мислят другите за мен. В Ашдод публиката е по-малко, но се надявам тази година да се увеличи", споделя халфът. 

В новия тим обаче Дан се среща с треньор, който до известна степен го учи и на повече дисциплина. Това е Амир Тургеман. Когато със съотборника му Гади Кинда закъсняват за тренировка, треньорът ги вади от състава. "Нямах проблем с това. Допуснахме грешка. Закъсняхме с минута-две и той беше прав да не ни включи в състава. Извинихме се и продължихме", спомня си Битон.

Сега израелецът е в отбор, който се бори за титлата, участва в Лига Европа и се превръща в нелоша "витрина" за чуждестранни футболисти. Битон със сигурност се наслаждава на престоя си в клуба, още повече че играе и редовно, но голямата му цел във футбола е да играе в Испания. Запитан кой е неговият пример за подражание, халфът заявява: "В световен мащаб моят модел е като на всички останали - Лео Меси. Това е един играч, към който имам слабост. А Ла Лига е мечтаното първенство. Някои ще кажат, че най-доброто първенство е английското, но аз предпочитам испанското. Много харесвам испанския футбол и Барселона. Бих искал да играя в тази лига, кой не би искал да отиде там?!".