Ароматът на раздялата - голямата треньорска миграция предстои

Стойчо Стоев вече не е треньор на Лудогорец. Не сме напълно сигурни дали новината е изненадваща, или по-скоро очаквана. От една страна, досегашният наставник на "зелените" се доказа като спокоен, уравновесен и далновиден специалист с добър коефициент на полезно действие. Появи се изневиделица в деликатен момент, но демонстрира завидно хладнокръвие и нюх и изведе отбора си до исторически осминафинал в Лига Европа и предсрочна шампионска титла. Дори да приемем, че работата му в началото беше само продължение на добрата основа, поставена от Петев, впоследствие Стоев по категоричен начин показа, че не е случаен и заслужи отличието Треньор №1 на България. В този смисъл освобождаването му е неочакван ход.

В Разград обаче вече започват да свикват с такава политика. Само преди година друг един треньор №1 изхвърча заради временен спад във формата, след като бе изградил отбор буквално от нулата. Историята поразително се повтаря - колеблив старт в първенството и буксуване в началото на евротурнирите за пореден път са пресечени със стратегическа рокада, която да свали напрежението. Домусчиев знае, че в звездите му има още много хляб и отпускането им е повече летен капри, отколкото белег за упадък. Лошото е, че по този начин не само поредният качествен специалист е изритан без време като мръсно коте, но и постът олеква, девалвира в своята постоянна и първосигнална взаимозаменяемост. В такъв план оставката е неочкавана. Дали тя ще катализира възход, или ще се окаже решаваща за упадъка на един местен колос, предстои да разберем. Така или иначе ароматът на раздялата вече е във въздуха. Съмняваме се Стоев да остане единствен.

Краси Балъков също стартира трагично. Назначаването му в Литекс продължава да е загадка, тъй като гениалният халф все още по нищо не е показал, че става за треньор, още повече на един от постоянните кандидати за титлата у нас. "Оранжевите" в момента са на дъното и никак не убеждават, че заслужават нещо по-различно. Ето как и столът на Балъков се клати.

Като споменахме дъно, няма как да подминем Левски. Пепе Мурсия все още излъчва надежда, която запалянковците на "сините" приемат на добра воля, но добре знаем, че търпението им не е безгранично. От самолет се вижда, че отборът е съшит с бели конци, при това хлабаво. В конструкцията му зеят такива дупки, че въпросната селекция ще загуби самочувствие много преди да натрупа. Проблемът е най-вече в двойния стандарт - публиката би приела градежа на един изцяло нов състав от млади играчи (нещо подобно се случва в Локо Пд) и би възприела опазването му като мисия, но Левсик не прави това. За пореден път се събират футболисти от кол и въже, съмнителни чужденци, безхарактерни наемници (трудно се забравя поведението на Минев от миналата година, когато риташе за Ботев) и лъскав баласт с претенции за капитанска лента (знаете кого имаме предвид). И Пепе е пътник, колкото и да не му се вярва.

Точно толкова скалъпен е и отборът на ЦСКА, който, ако полегне за пореден път на кълката, че е бил един разнебитен Левски и е достигнал футболния Олимп, ще има да бере ядове. Стойчо Младенов може да се пеняви пред публиката, но "армейците" отдавна не хранят сантимент към него, така че и тук нещата са неясни. А и раната Зимбру още дълго ще смърди.

Родният шампионат никога не се е отличавал като особено приветлив за треньорите, така че ароматът на раздялата винаги е бил във въздуха. Въпросът е само колко от него ще вдишаме този сезон. Отворим ли дробове, въртележката започва; не ги ли отворим - рискуваме да се задушим. Такава ни е атмосферата, какво да се прави...