Спънати от Левски и жените си

В едно от редките си телевизионни интервюта Николай Михайлов посъветва с нескрита ирония съотборника си в националния отбор Валери Божинов да вземе да поиграе малко футбол. Ах, каква поредна футболна драма. Ах, какъв бял хляб за жълтите медии. Само че тази тема не е точно жълта и не е чисто футболна. В гена на българите това го има в изобилие – някой, който по стечение на обстоятелствата е на гребена на вълната, да ехидничи по доскорошния си приятел, който е в беда.

А случаят бе точно такъв – Николай Михайлов бе титуляр за холандския Твенте, който по това време бе хит и в Европа. Валери Божинов бе по пързалката, някъде в долната й част, малко преди пясъка. И Николай реши да го засили, един вид да го натисне, дето се вика, да не му е кофти, а да му е още по-кофти.

Тънък момент в случая бе, че двамата баджанаци бяха и част от пиперливите престрелки между представителките на силиконовата дружинка, тоест от каймака на тази дружинка Николета и Алисия. Нямаме никакво намерение да подлагаме на съмнение чувствата и любовните трепети на двойките Николай – Николета и Валери – Алисия, трансформирали се в пълна кръстосана размяна с резултат Николай&Алисия, Валери&Николета. Сапунен сериал да беше, нямаше да е толкова елементарно, но и реално. Сега единият е бивш на Алисия, другият е бивш на Николета, а двамата са бивши национали. И двамата станаха скандално бивши.

А помните моментите, в които лудите млади бяха в облаците. Ники Михайлов се изпъчи с шал на Ливърпул не като привърженик, а като страна-изпълнител на трудов договор с великия английски клуб в ролята на страна-възложител. Въпреки че не изигра нито един официален мач с мърсисайдци, Михайлов все пак записа този легендарен клуб във визитката си.

А на Божинов, колкото и да изброяваме клубовете, ще се объркаме, достатъчно е само да кажем – Ювентус.

Около нашите герои трябваше да се гради новият национален отбор. Но двамата гледаха снощния мач с Азербайджан по телевизията. И Николай, и Валери са с нови отбори. Ако ги питате как се чувстват в новите си клубове, ще ви кажат, че момчетата са ги приели добре и, общо взето, се надяват, че правят крачка напред в кариерата си. Ако преди 2-3 години бяхте попитали Михайлов за Мерсинспор, щеше да махне с ръка и да отсече, че Турция не е вариант за него и би отишъл там, когато стане на 35 години. Същото щеше да каже и Божинов за Тернана. Само че и за тях се оказа, че животът е това, което се случва, докато ти си правиш планове.

Да, наясно сме, че всеки, който малко или много е бил в Левски, има далеч по-малко шансове за добра кариера в чужбина, отколкото, ако е играл в ЦСКА. Независимо за какъв етап от кариерата става дума. Синият клуб е като олово и тежи при всяка сделка в Европа. ЦСКА може по всяко едно време на годината да продаде някой за прилични пари на добро място. А Левски много рядко продава изобщо някой някъде, а в повечето случаи подарява своите играчи на този, който поеме транспортните разходи. Ако най-непродаваният футболист в България Владимир Гаджев бе в ЦСКА, досега със сигурност щеше да е отишъл на по-добро място за футбол от нашата А група.

Същото е и с Михайлов и Божинов. Единият е юноша на Левски, където ще се запомни най-вече с гафа срещу Вердер, а другият бе в последните месеци на „Герена“, но освен с голямо желание и „пак казвам“, едва ли ще се запомни с нещо впечатляващо. Ще му остане емоционалният контакт с феновете, особено покрай юбилея. Дори към този момент Валери минава за по-голям левскар от Николай, който за много от запалянковците ще си остане като сина на татко Боби.

Дали е възможно двамата или някой от тях да възроди кариерата си, или пропадането е необратим процес. Михайлов и Божинов имат твърде много отсъствия от сериозния футбол. На първо време те трябва да изолират половинките си от медийния интерес, що се касае за спорт. Нека и двете си развяват силикона по телевизията, но Николай и Валери трябва някак си да убедят околните, че това не пречи на футбола. Въпреки че едва ли някой ще повярва и подмятанията няма да спрат. Аудиторията е убедена, че „завоеванията“ Алисия и Николета и последвалата размяна като житейски процес са причина за техните провалени засега кариери.

Ако двамата си поставят нови приоритети и си изчистят ненужните файлове в главите, може би ще отлепят ютията. Един ден и Михайлов, и Божинов ще помъдреят и ако това съвпадне с активната им футболна възраст, ще е от полза и за националния отбор. Николай е на 26 години, Валери е на 28 и изобщо не им подхожда да говорим за тях като за бивши футболисти. Направо не е за вярване колко време са изгубили в търсене на себе си, но пък в момента не е късно те отново да се върнат на сцената. Сега е ред ние да ги посъветваме да поиграят малко футбол, като не го правим с ирония и нямаме намерение да ехидничим. Жалко ще е, ако не ни разберат, защото имат достатъчно акъл в главите си, за да са сигурни, че наистина могат, и както сами са си виновни за това, което са сега, могат сами да се вдигнат.