Из следите на приказката в синьо: Лидерът - от неизползван юноша, до капитан в Шампионска лига

„Из следите на приказката в синьо“ е специална рубрика на Sportlive.bg с автор Емил Славков, посветена на най-славния период в историята на Левски – легендарната „Синя приказка“. В нея ще си припомним за героите, които я написаха и записаха имената си в историята.

В последните години думата „приказка“ трудно може да бъде свързана с български футболен гранд и походите му в Европа. От УЕФА създадоха и трети по сила евротурнир с наименование Лига на конференциите, но дори и там е трудно да си представим удобни съперници за българските грандове. Нивото на футбола у нас не предразполага към бързата и интензивна игра, която виждаме на европейската сцена, а това изключително много пречи на представянето на нашите отбори. Освен това, конкуренцията в родния елит е доста оскъдна, а изглежда, че тя ще намалее още повече след грандиозните проблеми, обхванали двата пловдивски гранда – Ботев и Локомотив.

Елин Топузаков - знакова фигура в историята на Левски

Българският футбол продължава да се спуска бавно, но сигурно по склона на тоталния крах. Българският футболен съюз въведе правило, с което задължава всеки клуб да започва мачовете си с минимум четирима българи в стартовия състав, а в групата за срещата трябва да присъства поне един сънародник под 21-годишна възраст. За съжаление, съществува и вратичка, която позволява отказ от изпълнението на това изискване срещу заплащане на сума от 200 хиляди евро – възможност, от която някои клубове не се колебаят да се възползват.

Още: Наско Сираков отговори на "Левски на левскарите" за лиценза

Тази вратичка, типично по български, допълнително разтваря ножицата между грандовете и по-скромните отбори. Това едва ли е изненада за някого. Но нека се върнем във времената, когато българските футболисти не се нуждаеха от наредби, за да докажат, че мястото им в отбора е заслужено – извоювано с талант, характер и отдаденост. Връщаме се към онези запомнящи се европейски вечери и силно туптящите "сини" сърца. Време е да погледнем отново към онази наистина невероятна – „Синя приказка“.

Следващият герой в нашата рубрика „Из следите на приказката в синьо“ е играчът, който е синоним на мъжество, силен характер и непреклонен левскарски дух – Елин Топузаков, или просто Топчо. Един страхотен защитник, който притежаваше изключителни лидерски качества и желязно присъствие на терена. Това е футболист, който с лекота може да бъде поставен в графата „най-обичаните играчи, носили синята фланелка“.

Елин Топузаков е роден на 5 февруари 1977 година в Димитровград. Той е юноша на местния ФК Димитровград и прави своя дебют за мъжкия отбор през сезон 1994/1995, когато е едва на 17-годишна възраст. Интересен факт е, че първоначално е използван като нападател. Силното му представяне води до трансфера му в Левски още през зимата на 1995 година.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Началото в столичния гранд е доста трудно за младия футболист, тъй като през първите четири сезона почти не получава шансове за изява. През пролетта на 1999 година е преотстъпен за един полусезон в Пирин (Благоевград), където оставя добри впечатления и записва 14 мача с 2 гола в А група.

След завръщането си при „сините", тогавашният наставник Люпко Петрович го преквалифицира в централен защитник — решение, което се оказва повратна точка в кариерата му. От този момент нататък Топузаков се превръща в неизменен титуляр за Левски. През 2005 година получава и капитанската лента, след продажбата на вратаря Димитър Иванков в турския „Кайзериспор“.

Елин Топузаков записва 347 мача за „сините” в които отбелязва 22 гола, което го прави един от най-резултатните бранители в цялата история на Левски. В периода си на „Герена“, защитникът става петратен шампион на България, петкратен носител на Купата на страната и двукратен носител на Суперкупата на България.

Елин Топузаков изиграва незаменима роля в славния отбор на Левски, който достигна четвъртфинал за Купата на УЕФА през сезон 2005/2006, а след това се превръща в първия български тим, играл в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2006/2007. Той е капитан на тима в похода към групите на Шампионската лига.

По време на „Синята приказка“ Топчо взема участие в 22 от общо 24-те европейски мача на столичния гранд, пропускайки единствено домакинството срещу Публикум (Словения) и гостуването на Шалке 04 (Германия). Започва като титуляр в 21 от изиграните 22 срещи за Левски в този период. Топузаков е рекордьор на клуба по изиграни двубои в евротурнирите със своите невероятни 65 мача.

През цялата си кариера железният защитник се представя на изключително високо ниво и винаги ще бъде помнен със стабилността си в отбрана и лидерските си качества. Топчо прекарва 13 сезона на стадион „Георги Аспарухов“. През целия си престой на „Герена“ той носи номер 11 в чест на баща си, който е бивш футболист и загива при неизяснени обстоятелства след инцидент в центъра на Варна през 1998 година. Лоялност, непримиримост и огромно сърце напълно заслужено носят на Топузаков статута на легенда на Левски.

В началото на 2008 година преминава в израелския Апоел Тел Авив. Там записва 43 мача и вкарва едно попадение за клуба. Топчо се завръща в Левски през сезон 2009/10. Последният си мач за „сините“ изиграва на 1 август 2010 година, когато се появява като резерва при победата с 1:0 срещу отбора на ЦСКА. Той слага край на състезателната си кариера през 2011 година, като за последно е част от Апоел Рамат Ган. За националния отбор защитникът дебютира през 2000 година и изиграва общо 29 мача.

След края на състезателната си кариера Топузаков преминава към треньорската професия. Той отново работи в Левски – първо като помощник-треньор, след това като временен наставник, а през сезон 2016/17 е назначен за старши треньор. През следващата година прекарва времето си начело на Арда (Кърджали). Между 2019 и 2020 година е помощник-треньор на мъжкия национален отбор на България, а впоследствие поема дублиращия отбор на Левски. От лятото на 2023 година е директор на Академия „Левски“.

Топузаков е човек, който отлично знае как да развие българските таланти и да направи преминаването им в мъжкия футбол плавно и стабилно, защото самият той е преминал през тези трудности. През този сезон тимът на столичани до 17 години спечели титлата в Елитната група на България.

Във връзка с по-малките футболисти в академията, Топчо споделя: „За най-малките важно и основно нещо е да обичат Левски и „синята идея“. Те са най-ентусиазирани и най-мотивирани.“

Елин Топузаков е олицетворение на това, че човек никога не трябва да се отказва от мечтите си. Едно 17-годишно момче, дошло на „Герена“ с междуградския автобус от Димитровград, става капитан на Левски в един от най-славните периоди в историята на клуба. Топчо не беше просто централен защитник – той беше истински войн на терена и стълб на честта. Той ще остане завинаги в сърцата на феновете на „сините“ като лидер, завинаги отдаден и верен на „синята идея “.

Още: Из следите на приказката в синьо: Уникалният - маестрото с прякор „Марко ван Бастен"