Гонзо - Голямото разочарование

Гонзо - спасителят, Гонзо - жертвата, Гонзо - героят! Е, трябва да си кажем накрая - "Царят е гол", и да си признаем, че нашият човек всъщност се оказа едно огромно разочарование. Георги Иванов просто не става за тази работа. Той е най-слабият ръководител, който някога ПфК Левски е имал. А постът силен човек при сините винаги е изключително важен. И голяма част от успехите, които отборът постигна 6 ерата 1991-2008 година, бяха и благодарение на силните хора на "Герена". Те умееха да вземат правилните решения.

Несъстоятелността на Гонзо е толкова очевидна, че днес му е останала не повече от 20 процента подкрепа от левскарската общност. Останалите 80 са прозрели, че с този човек любимия клуб не го очаква нищо добро. В рамките на неговите 20 процента половината са сантиментални носталгици, които си спомнят с умиление за "кървавия" гол срещу ЦСКА и въобще за Гонзо - гладиатора, който се раздаваше на терена за синята кауза. Другата половина негови застъпници са онези, които го наричат нашия собствен футболен проект. Ул-трасите, които го крепят на позицията му, без да осъзнават засега, че са заложили на куц кон. И които не са стигнали до важния извод, че за да си силната фигура на "Герена" не е достатъчно само да си честен. Друг е въпросът колко е честен!? За да управляваш клуб със стогодишна славна традиция като Левски, са необходими много повече качества. Но най-вече е необходим интелект. Не всеки голям футболист, по когото синята публика е лудвала, е ставал за управленец. Дори напротив, досега в историята се е случвало само на един. Известно е кой е той и какви успехи постигна в 8-годишния си мандат между 1999 и 2008.

Несъстоятелността на Гонзо като ръководител е много сериозно посегателство към цялата ценностна система на футболен клуб Левски. И представлява огромно унижение за институцията "старото левскарство". В тази връзка неслучайно толкова силно е подкрепян от привържениците на вечния враг, които съзнават, че с присъствието на Гонзо се руши синята цитадела.

Не може и е недопустимо начело на Левски да стои, меко казано, ограничен човек. В едни минали години Левски бе отборът на интелектуалния елит - артисти, художници, режисьори, всякакви творци. На софийската бохема, на оцелялата аристокрация от жълтите павета. Дори на тарикатите от "Магурата", които си бяха ниво с пробивите си в системата на социализма. Левски олицетворяваше различното, яркото, цветното. Пред "Покойника" се водеха истински научни беседи, а лектори бяха корифеи от типа на режисьора Рихард Езра. И такива като мен стояха часове в захлас, защото самото присъствие беше блажено. И някак си сега е обидно на фона на това велико минало, което старите левскари помнят с умиление, те да се примиряват с Гонзо. Кощунствено е човек с неговия ограничен капацитет да олицетворява Левски. Онзи ден нашият ни вкара в поредното унижение.

Тръгна да се разправя хашлашки с един колос на българската журналистика на стадион "Славия". А бе, Гонзо. този човек, с когото се разправяш махленски, е много висока топка, той е белязал с присъствието си цяла една епоха. И ти му говориш на ТИ! Може да е от другата футболна боя, но старите левскари уважават своите противници. Защото какво щеше да бъде Левски без усещането за превъзходство над ЦСКА. С такива като теб начело обаче това усещане напълно се изпари в последните 6 години. И затова те искат да останеш колкото се може повече. Защото виждат, че с теб Левски няма никакъв шанс. Обратно, предишния го мразеха и в червата си. Не само защото не им беше симпатичен, а защото им причини много страдания. Гонзо обаче им носи само радост като ръководител. А в тандем с Тодор Батков направо си е мечта за враговете на Левски. Затова не го взимат насериозно и по високите етажи на футбола и въобще по никакви високи етажи. Просто нашият човек е от партера и там ще си остане!

Това е положението, на безспорния ни любимец му липсва фината настройка. А тя е най-важна, за да си шеф при сините. Тази работа е интелектуално усилие, а това е непосилно изискване точно за Гонзо. На него му дай по-проcтитe неща. Ама не става и вече пета година старите левскари преглъщат унижения. Не че са забравили какъв футболист беше и как се раздаваше докрай за Левски. Няма как - тази благодарност е вечна.

Старите левскари обичат и ценят своите идоли. И ги бранят, защото притежават статута на светини. Обаче да си велик футболист няма нищо общо с това да управляваш. А за такива като Гонзо има само един подходящ пост в клубната йерархия. Измислиха го в последните години и се нарича тийммениджър. Нещо такова беше в Левски Йовов при краткото завръщане на Сираков. С други думи - човек до отбора, но без функции. Идеално за Гонзо. Ходи на стадиона, ентусиазира феновете с присъствието си, подкрепя футболистите, но не взима никакви управленски решения. Държат го настрана, защото ще обърка всичко. Това е на Гонзо таванът, но онзи мракобесник, дето мести пешките, го пусна за употреба през 2009-а, защото целта му е да унищожава всичко значимо за Левски. Но не защото го е ценял, а защото му трябваше като щит. И Гонзо чудесно го пази и прикрива - от Казанската афера та чак до сегашния фактически фалит на клуба. И честният Гонзо, нашето добро момче, е все там на амбразурата до Тошко. Върхът на всичко се съдържа в отговора на Гонзо на въпроса, какво може да го раздели с Левски. Журналистът е негов човек и съвсем добронамерено му предоставя възможност да се направи на мъченик. Да изговори един милион банални клишета колко важен е Левски. Нашият човек в типичния си простоват стил, ала Пурко (б.а. - в ролята незабравимият и гениален Тодор Колев) от "Господин за един ден" се изцепва - "единствената причина да си тръгна от Левски е, ако собственикът ме уволни". Ама Гонзо, легендите не ги уволняват бе, мой човек. Ние сме те направили икона и не може някакъв си Тодор Батков да те уволнява. Иконата стои високо и не се пипа. Само се гледа с възхищение.

Има неща в живота, които дадената персона може да върши, и такива, които не може. Гонзо имаше 5 години да покаже, че все за нещо става. До този момент таванът му е треньорче на провинциален тим. Всъщност точно в такъв се превръща Левски под неговото ръководство. Старите левскари свалят доверието от него, пак ще го обичат, но искат Левски да е отново на върха. А с него просто няма как да се случи.