"Синият" воин, който плени сърцата на феновете

Последните няколко години на „Герена“ не са никак цветни, дори сиви. Минаха стотици футболисти, повечето, от които не показаха с абсолютно нищо, че заслужат фланелката на Левски и логично бързо бяха забравени. Ако се погледне целия списък с входящи трансфери на „сините“ за последните 10 години, то със сигурност и най-върлите фенове на тима ще се затруднят да се сетят за някои от тях кои точно са и изобщо по каква работа са били в отбора.

Има обаче няколко играчи, които показаха как един чужденец може да обикне идеята „Левски“ и да влага във всеки мач „сърце и душа“ в представянето си. Антонио Аниете и Боян Йоргачевич бързо грабнаха сърцата на феновете, но като неизменен фаворит в сърцата на голяма част от привържениците се настани Роман Прохазка. В години на криза, в каквато е столичният гранд, трудно някой може да не разсърди публиката. Със своята отдаденост и с голямото си сърце, което показа словакът, той остана в историята на Левски. И не само заради това, че е чужденецът с най-много мачове за тима, а заради характерът, който всеки път показваше на и извън терена.

29-годишният футболист официално бе представен като ново попълнение от чешкия шампион Виктория (Пилзен), с което със сигурност породи много сълзи за феновете на „Герена“. Прохазка пристигна през юни 2012 година в София и още с представянето си стана ясно, че той има намерение да се задържи тук, а не да е просто поредният преминаващ. Едва за няколко седмици той вече бе научил български език. Последният, който показа подобно уважение към страната ни и в клуба, в който идва бе Седрик Бардон – друг любимец на „сините“ привърженици от близкото минало. Двамата просто са били орисани да бъдат завладяни от „синята“ любов. Престоят на Прохазка в Левски не би никак лек, той започна неубедително и бе пратен обратно в Спартак (Търнава) за една година. Това обаче не го сломи, а дори напротив. Той се завърна на „Герена“ и започна да работи още по-усърдно, да остава след тренировки, за да докаже, че има място в отбора. И го доказа многократно. През всичките тези години той игра на абсолютна всяка една позиция, която бе сложен от треньорите, без нито веднъж да е недоволен и да каже нещо против. Излизаше на терена и правеше това, което може най-добре, да се раздава до последно и да дава всичко от себе си. И въпреки че не бе най-техничният футболист, който можем да видим, именно неговото сърце и себераздаване сега кара дори и малките деца да плачат за заминаването му.

Именно тук идва и въпросът какво направи ръководството на Левски, за да задържи един от лидерите на отбора, един от най-сърцатите играчи и универсален футболист? Заради това, което е доказал през изминалите години, и присъствието, което има той в отбора и сред феновете, ръководните фактори на тима много отдавна трябваше да са опитали да го задържат на „Герена“, а не да чакат лятото, евентуален успех за Купата или каквото и да е друго, което сега да използват като оправдание пред феновете. Изпускането на такова бижу като него за пореден път показва, че в клуба не са си научили урока и оставят поредния футболист с потенциал да си тръгне. И то без пари. Като свободен агент и най-вероятно без отправено предложение към него или поне адекватно такова.

Разбира се, че предложение не означава, че словакът автоматично би приел да остане. Той вече е на 29 години и сега има една от последните възможности да промени кариерата си в положителна насока. А шансът да играе във Виктория Пилзен му отваря и вратата да играе директно в групите на Шампионска лига. Евентуално предложение обаче би показало уважението на Левски към играч, който в трудни моменти избра да намали заплатата си, но да остане на „Герена“ и да помогне на отбора, а не да си тръгне. Такова предложение би и накарало Прохазка да се замисли да остане тук, защото сълзите, които проля в последния мач на отбора за сезона показаха, че наистина милее за фенове и клуб. А ако от Левски още тогава са знаели, че капитанът на тима ще напусне, то поне най-малкото, което можеше да направи е да подобаващо изпращане, защото и той, и привържениците го заслужават.

Сега вече словакът има ново предизвикателство пред себе си, но в едно може да е напълно сигурен. Тук спечели сърцата на феновете, което в клуб като Левски е много по-важно от всеки един спечелен или загубен трофей.