Загуба във финала - точно от това имаше нужда ЦСКА

Болката, която изпитва "червена" България, се усеща и в сутршните часове на деня след финала за Купата на България. 22-ри май трябваше да се превърне в празник и да бъде датата, на която ЦСКА се заявява пред цялата страна, че е готов да бори хегемонията на Лудогорец. Пролетната вечер обаче се превърна в кошмар, "червените" паднаха от "орлите" във финала и за пореден път взеха "калъфката" след триумф на големия дразнител от Разград.

Едва ли това искат да чуят феновете, а и цялата "червена" общественост, но истината е, че точно от такава загуба имаха нужда "армейците". И поражението в четвъртък вечер може да се превърне в истинска благословия за ЦСКА.

"Червените" все още са далеч от Лудогорец

Шампионите изглеждаха ужасяващо слабо на стадион "Васил Левски". Но дори в тази си посредствена версия, Лудогорец отне пореден трофей под носа на ЦСКА. Но защо това е добра новина?

Потенциален триумф щеше да заблуди (със сигурност) феновете, а може би и шефовете на "Армията", че ЦСКА е скъсил дистанцията с Лудогорец. И това щеше да е грешка. "Орлите" все още са най-добре управляваният клуб у нас, с най-голям бюджет, най-добро "лоби" и най-добри бази. Но хегемонът е уязвим. И това видяхме всички, гледали постната игра на Лудогорец, продуцирана от Игор Йовичевич.

Загубата във финала ще доведе до важни промени и сериозни трансфери на футболисти в ЦСКА. И, ако те бъдат направени както трябва, "червените" имат шанс да са първият отбор, подчинил Лудогорец в Първа лига от 15 години насам.

Пътят е правилен. А изпълнителите?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

С нищо "новото време" в ЦСКА не е показало, че изостава като план и идея за развитие спрямо колегите си в Лудогорец. На "Армията" се работи на високо темпо и по няколко направления, за да може отборът да се върне там, където му е мястото - в постоянна битка за всички трофеи и паметни европейски вечери. Но, за да бъде спрян хегемон като Лудогорец, трябва много повече от добра работа.

ЦСКА е на правилен път в момента. Макар и мнозина да не го виждат, при "червените" се работи с добра структура и прагматичен подход. И всички по високите етажи са наясно, че няма пряк път към връщането на старата слава.

Големият въпрос днес е дали изпълнителите са на нивото на плановете, които кроят в ЦСКА. И най-голямата въпросителна е Александър Томаш. Той ли е човекът, който да върне клуба на върха? Бившият защитник е нелош футболен специалист за стандартите в България, но самият той трябва да направи много добър анализ на това какво не му достигна да спечели срещу най-слабия Лудогорец, който сме гледали в последните години.

Разговор на 4-ри очи е необходим, за да бъде преценено дали той е точният треньор за ЦСКА. Ако признае грешките си и знае как да подобри себе си заедно с отбора, със сигурност ще получи шанс да се докаже. Но ако думите му са като тези, казани след финала, ЦСКА може би трябва да потърси друг вариант. Защото твърдението "не е важно кой е край тъчлинията", което изтипоса пред медиите след финала, е абсурдно футболно мнение. Особено за човек, на когото му се плаща, за да е край тъчлинията, а във финала единственото вярно решение, което взе, бе да си свали сакото...

Правилни, а не драстични промени

Веднага след загубата се стигна до гръмки изказвания, че е време за кардинални промени. Това е грешка. Време е за правилни промени. Дали Томаш да остане, или не? Ако не той - то кой? Колко голяма трябва да е селекцията? Кои са точните позиции, на които трябва подсилване? Какво в ръководството трябва да се промени, за да се развива клубът футболно, както го прави на управленско ниво? Все важни въпроси и отговорите, ако са правилни, ЦСКА бързо ще заличи настоящата разлика с Лудогорец.

Но фактът е, че ЦСКА няма нужда от драстични промени. Има нужда от надграждане. За да се възползва от удобството, настанило се в Разград, и да свали Лудогорец от върха. Да, няма да е лесно. Но ЦСКА е в отлична позиция и с няколко правилни хода може да мечтае да е отборът, отрязал главата на хегемона в българския футбол.