Велизар Димитров: ЦСКА ще се оправи след минимум 10 години

В неделя Велизар Димитров ще получи златна звезда в Алеята на славата на ЦСКА. Заслужено! Трикратният шампион на България е един от най-добрите футболисти, играли в “червено” през новия век. Беше лидер на ЦСКА при последната титла през 2008 година. Днес Велизар е скаут за своята втора футболна любов - украинския “Металург” (Донецк). Благодарение на него ЦСКА организира контрола между двата отбора в неделя. Тя беше определена като бенефис на Димитров, но нещата се оказаха по-различни.  “Червената” легенда говори пред “Труд”.

 - Планирахте ли как ще излезете от тунела на “Българска армия” в неделя вечер, г-н Димитров?

- Въпросът е право в целта - няма да изляза. Просто няма да участвам в мача ЦСКА - “Металург” (Донецк). Това ще е много сериозна контрола, а аз вече не съм професионален футболист. Помогнах да има такъв двубой, но мачът няма да ми е бенефис. Ще бъда на “Българска армия” и се надявам да видя много фенове. Както съм свикнал да виждам, докато играех в ЦСКА. Ще честваме съединението на България, което е предния ден. Инициативата е чудесна и искам да стане един “червен” празник.

 - Каква беше ролята ви в организацията?

- Направих контакт с “Металург” по молба на ЦСКА. Добре, че реагирахме бързо. Престижно е за “Металург” да се срещне с най-титулувания български отбор и лидера в класирането в момента.

 - Щом няма да има ваш бенефис сега, кога да го очакваме?

- Не мога да се ангажирам с дати. Трябва сериозна подготовка, време. Не е реално само за седмица да успея да поканя хората, които искам. Вече съм говорил със специалисти, които да ми помогнат в организацията. Тайни няма да издавам, нито имена. Ще ви кажа само едно - в моя бенефис ще бъде застъпено особено много името ЦСКА.

- Не се ли отказахте прекалено рано от футбола?

- Мнозина това казват. В Украйна хората бяха изненадани от решението ми. Но човек сам чувства кога е дошло времето да каже “стоп”. Намирах се в чудесна форма. Най-добрата от целия ми престой в “Металург”. Вероятно реших така заради емоция. Трудно е след толкова години да се откажеш от голямата си любов - футбола. Но камъкът е хвърлен и няма да се върне.

 - За какво съжалявате най-много?

- Имах огромно желание да играя в голям европейски отбор.

 - Не е тайна, че “Ливърпул”, “Порто” и “Бенфика” ви искаха...

- Да, истина е. Огромно признание за моята работа на терена. Опитвах се да не обръщам внимание, макар че ми беше приятно. Да те поиска “Ливърпул” е нещо много специално. Португалските грандове - също.

 - А защо не стана?

- Въпросът не е към мен, а към отговорните фактори в ЦСКА тогава. Безсмислено е да дълбаем в миналото. Не заиграх в “Ливърпул”, но играх на “Анфийлд”. Не само играх, а победих. С екипа на любимия ми ЦСКА. Така е трябвало да стане в моята кариера. Не съжалявам за нищо. Отидох в “Металург”, където бях посрещнат като приятел, като брат. И наистина, сега има хора в Донецк, които ги приемам точно за такива. Феновете ме уважаваха страшно много.

 - Кой е най-паметният ви мач?

- Победата над “Байер” (Леверкузен) в София, с която влязохме в групите на Купата на УЕФА. Дори съвсем скоро гледах пълен запис. Незабравими остават победата над “Ливърпул”, над “Левски”. Имам много моменти, с които да бъда горд. И като направя равносметка, те са много повече от лошите.

 - Какво казват приятелите ви в Донецк за положението в Украйна? Ходили ли сте скоро там?

- Откакто започнаха военните действия, не съм бил. От гледна точка на сигурността въобще не е желателно да се стъпва в този район. Бях за последно в началото на протестите. Струваше ми се безобидно, а така мислеха и моите приятели. Днес е коренно различно. Никой не вижда къде е изходът. Много политически игри са намесени, а жертви са невинни хора.

 - Какво искат в Донецк?

- Искат единствено да живеят в мир, нормално. Донецк е прекрасен град. Има работа за хората. Сега например базата на “Металург” е превзета от сеператисти.

 - Къде тренира отборът?

- Избрахме една база в Киев. Там играят, там тренират. Много е гадно, когато след мач не можеш да се прибереш у дома. Всички футболни хора страдат от ситуацията.

 - ЦСКА изглежда по-силен, лидер е в класирането. Следите ли какво се случва?

- Никога не съм се съмнявал, че Стойчо Младенов ще постигне такива резултати. Ръководството прави всичко възможно да стабилизира клуба. И успяват! За съжаление ще минат поне десет години, докато ЦСКА си върне истинския блясък. Този, който е заслужил да има през годините. Дай Боже, да се намери компания, която да стабилизира финансово клуба. Не е нормално треньорите да се занимават с неща извън отбора. Но в момента няма избор.

 - Какво си казахте на обяда с тима преди няколко седмици в “Царско село”?

- Чух много неща, които са се случвали през последните години, а е безумно да стават в ЦСКА.

 - Възможно ли е ЦСКА да върне визитата на “Металург” в Украйна?

- Няма такава уговорка. Нека да се стабилизира положението в Украйна и най-лесното е да организираме мач и в Донецк.

 - Бихте ли се върнали като ръководител в ЦСКА?

- Не е коректно да отговарям на такъв въпрос. Всички знаят, че съм цесекар в душата си. Но в момента работя за “Металург” и си върша всекидневно задачите. Какво ще стане в бъдеще, няма да гадая.

 - Познавате добре бившите съветски републики. Какво да очакваме от старта на евроквалификациите в мача Азербайджан - България следващия вторник?

- Могат да ни създадат много проблеми. Не сме на ниво, че да подценяваме някой съперник. Азербайджан се развива много бързо и всеки ден футболът става по-силен. Влагат се и сериозни средства. Но нека и да не надценяваме съперника. Колкото и да се подобрява азерското ниво, ние не трябва да се плашим. А напротив - да излезем мобилизани и да победим. Оптимист съм, че ще победим Азербайджан. Това ще е добър старт и надежда за класиране на европейското.